Хенриета Савойска-Вилар
| Хенриета Савойска-Вилар | |
| I. херцогиня на Майен II. графиня на Танд | |
| Родена |
ок. 1541/1542
|
|---|---|
| Починала | 14 октомври 1611 г.
|
| Погребана | Катедрала на Соасон, Кралство Франция |
| Управление | |
| Период | I. 1576 – 1611 II. [[]] - 1581 |
| Предшественик | I. Луиз дьо Брезе II. Хонорат II Савойски-Вилар |
| Наследник | I. Енриета Гонзага-Невер II. Савойска династия |
| Други титли | почетна дама на Катерина де Медичи маркиза на Вилар и на Мирибел |
| Семейство | |
| Род | Савойска династия: Савоя-Вилар по рождение Де Пре и Лотаринги по брак |
| Баща | Хонорат II Савойски-Вилар[1] |
| Майка | Жан-Франсоаз дьо Грайи-Фоа |
| Братя/сестри | Природениː Жана Савойска-Вилар |
| Съпруг | Мелхиор дьо Лет-Депре дьо Монпеза Шарл II Лотарингски |
| Деца | Еманюел-Филибер де Пре Клод де Пре Анри де Пре Жак де Пре Мадлен де Пре Габриел Елеонор де Пре Маргьорит де Пре Анри Лотарингски Шарл-Еманюел Лотарингски Катерина Лотарингска Рената Лотарингска |
Хенриета Савойска-Вилар или Хенриета Савойска Танд-Вилар, по рядко Хенриета Савойска-Ласкарис (на френски: Henriette de Savoie, Henriette Savoie de Tende-Villars, Henriette de Savoie-Lascaris; * ок. 1541/1542; † в края на октомври или 14 октомври 1611, Соасон, Кралство Франция), е аристократка от кадетския клон на Савойската династия Савоя-Вилар, маркиза на Вилар и на Мирибел, графиня на Танд и чрез женитба херцогиня на Майен.
Произход
[редактиране | редактиране на кода]Датата ѝ на раждане е неизвестна, предполага се 1541 или 1542 г.[2][3] Тя е единствената дъщеря на Хонорат II Савойски-Вилар (* 1511, † 1580), граф на Танд (1575 – 1580), граф на Вилар (1531 – 1565), маркграф на Вилар (1565 – 1580), маршал на Франция (от 1571), адмирал на Франция (1572 – 1578), и на съпругата му Жан-Франсоаз дьо Грайи-Фоа. Нейни дядо и баба по бащина линия са Райнер Савойски-Вилар, нар. още „Големи Извънбрачни Савойски“, граф на Вилар (1497) и на Танд (1501), основоположник на кадетския клон Савоя-Вилар, и Анна Ласкарис, а по майчина – граф Ален дьо Фоа-Кандал[4] и Франсоаз дьо Монпеза, виконтеса на Кастийон. Има една полусестра от извънбрачна връзка на баща си.
Чрез баща си е тясно свързана с домовете на Франция и на Савоя, а чрез майка си – с кралския дом Албре и с по-големите домове на Гиен и Гаскония. Братовчедка е на савойските херцози.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Бракове
[редактиране | редактиране на кода]През 1555 г. се сгодява за Жан IX дьо Креки, принц на Поа. На 26 юни 1560 г.[2] се омъжва за Мелхиор дьо Лет-Депре, господар на Монпеза и на Фу, губернатор и сенешал на Поату, от когото има деца.
Около 1572 г. овдовява. Понеже е тясно свързана с важни домове, Хенриета я значима партия за брак и е доста търсена. Дом Лотаринги, от суверенен произход, тогава най-могъщият в кралството, идва да я търси в Гиен. Така през 1576 г. тя се омъжва за Шарл II Лотарингски, херцог на Майен. Тя му носи много съюзи със суверенните семейства и висшето благородство, и същевременно много богато наследство. Бракът се празнува в присъствието на краля на Франция Анри III и на кралица Катерина де Медичи.
Унаследяване на Графство Танд
[редактиране | редактиране на кода]През 1572 г., когато Хонорат I Савойски-Вилар, граф на Танд, умира без завещание, неговият чичо Хонорат II, баща на Хенриета, претендира за графството като законен притежател на правата[5][6]. Рената Савойска-Танд, господарка на Юрфе и сестра на Хонорат I, също претендира за своя дял.[5][6] Следва конфликт между двете семейства и техните поддръжници.[7][6] Две споразумения, през 1574 и 1575 г., дават правата на Жак I д'Юрфе и на съпругата му Рената Савойска-Танд на херцога на Савоя Емануил Филиберт.[6]
Хенриета, наследница на баща си, изглежда се отказва от правата си върху графството в полза на Савойския дом. Наскоро омъжена за херцога на Майен (1576 г.), жителите на Танд все пак полагат клетва към втория ѝ съпруг – херцога на Майен Шарл III Лотарингски.[8] През същата година тя преговаря с Херцога на Савоя за размяна на правата си върху Танд и Оней за Мирибел, което включва селата Монтелие, Сатоне ан Брес и Лойет. Тези земи са издигнати в т. нар. Маркграфство Мирибел. Споразумение е подписано през 1579 г. и правата върху Графство Танд се връщат окончателно у Савойската династия на 4 септември 1581 г.[9][10][11]
Смърт
[редактиране | редактиране на кода]Умира през 1611 г., вероятно в края на октомври[12] или на 14 октомври[3][2] в Соасон[2]. Погребана е в Катедралата на Соасон до съпруга ѝ Шарл III Лотарингски.
Брак и потомство
[редактиране | редактиране на кода]Омъжва се два пъти[13]:
∞ 1. 26 юни 1560 за Мелхиор дьо Лет-Депре / Мелхиор де Пре († ок. 1572), господар на Монпеза и на Фу,[2] син на Антоан де Пре, господар на Монпеза, маршал на Франция, и на съпругата му Лейет дю Фу, господарка на Фу, от когото има осем деца:
- Еманюел-Филибер де Пре († 1621, Монтобан, убит), маркграф на Вилар; ∞ 1621 за Елеонор Томасен, господарка на Монмартен, от която няма деца
- Клод де Пре († 1597)
- Анри де Пре († 1619), назначен за епископството на Монтобан, абдикира от него през 1595 г., без да е бил посветен, губернатор на Мюре и на Гранад, маркиз на Монпеза, ∞ за Клер-Сюзан дьо Грамон, господарка на Астер[14]
- Жак де Пре († 1616)
- Мадлен де Пре, ∞ за Оноре/Ростен дьо Ла Бом дьо Сюз, граф на Сюз, от когото има Жак-Онорат дьо Ла Бом дьо Сюз, маркиз на Вилар
- Габриел де Пре (* ок. 1565, † 1653), ∞ за Жан дьо Сол дьо Таван, виконт на Лини
- Елеонор де Пре, ∞ 1588 за Гаспар дьо Понтеве, велик сенешал на Прованс
- Маргьорит де Пре († 1650).
∞ 2. 6 август 1576 в Замък Мьодон за Шарл II Лотарингски (* 26 март 1554, замък Мьодон; † 4 октомври 1611, Соасон), от 1573 г. херцог на Майен и граф на Мен, от когото има четири деца[15]:
- Анри Лотарингски (* 20 декември 1578, Дижон; † 20 септември 1621, Монтобан, убит), херцог на Майен и на Aгийон, маркиз на Вилар, граф на Мен, граф на Танд и на Сомарива, пер на Франция; ∞ февруари 1599 в Соасон за Енриета Гонзага-Невер (* 3 септември 1571, † 3 август 1601), дъщеря на Лудовико Гондзага-Невер, от която няма деца
- Шарл-Емануил Лотарингски (* 19 октомври 1581, Гренобъл; † 14 септември 1609, Неапол), граф на Сомарива
- Катерина Лотарингска (* 1585, † 8 март 1618, Париж), чрез брак херцогиня на Невер и на Ретел, на Мантуа и на Монферат; ∞ 1599 в Соасон за Карло I Гонзага (* 6 май 1580, Париж, † 21 септември 1637, Мантуа), херцог на Невер и Ретел (1595 – 1637), на Мантуа и на Монферат (1630 – 1637), от когото има шест деца.
- Рената Лотарингска († 23 септември 1638, Рим), ∞ 1613 за Марио II Сфорца ди Санта Фиора (* 24 юли 1594, Флоренция; † 26 септември 1658, Рим), херцог на Оняно и на Сени, 15-и граф на Санта Фиора, от когото има един син
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Henri de Panisse-Passis, Les comtes de Tende de la maison de Savoie, Librairie Firmin-Didot et Cie, 1889 онлайн
- Samuel Guichenon, Histoire généalogique de la Royale Maison de Savoie ou Histoire généalogique de la Royale Maison de Savoie justifiée par titres..., chez Jean-Michel Briolo, 1660 онлайн
- Henriette de Savoie-Villars, на Histoire de l'Europe et de la Mediteraneé
- Lorraine, на http://genealogy.euweb.cz/
- «Henriette de Savoie-Villar», на fmg.ac/MedLands (Foundation for Medieval Genealogy
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ genealogy.euweb.cz // Посетен на 15 януари 2016 г.
- ↑ а б в г д Henriette de Savoie-Villars // Посетен на 8 décembre 2019. (на английски).
- ↑ а б Savoy3 — Duke Шаблон:Souverain- of Savoy // Посетен на 8 décembre 2019. (на английски).
- ↑ Samuel Guichenon .
- ↑ а б Comtes de Tende de la maison de Savoie, 1889 .
- ↑ а б в г Une province française à la Renaissance : la vie intellectuelle en Forez au Шаблон:S-. Т. 7. Université de Saint-Etienne, 1975. ISBN 978-2-85145-024-1. p. 623. Посетен на 2 décembre 2017. (на френски).
- ↑ Comtes de Tende de la maison de Savoie, 1889 .
- ↑ Chronologie illustrée de l'histoire du Comté de Nice. Nice, Serre editeur, 2000. p. 286. (на френски).
- ↑ Comtes de Tende de la maison de Savoie, 1889 .
- ↑ Frontières du comté de Nice : "à la recherche des bornes perdues" : sur l'ancienne limite des royaumes de France et de Piémont-Sardaigne. Nice, Serre editeur, 2005. p. 134. (на френски).
- ↑ Histoire des diocèses de France. Т. 17. Paris, Éditions Beauchesne, 1919849. ISBN 978-2-7010-1095-3. p. 387. (на френски).
- ↑ Comtes de Tende de la maison de Savoie, 1889 .
- ↑ Samuel Guichenon , стр. 250 - Tome troisième (lire en ligne).
- ↑ Anselme de Sainte-Marie, Ange de Sainte-Rosalie, Histoire de la Maison Royale de France, et des grands officiers de la Couronne & de la Maison du roy & des anciens barons du royaume, tome 4, Шаблон:Dabbr 614, Compagnie des libraires, Paris, 1728 (présentation en ligne).
- ↑ Comtes de Tende de la maison de Savoie, 1889 .
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Henriette de Savoie-Villars в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
