Хексабензокоронен
| Хексабензокоронен | |||||
 Скелетна структура
| |||||
| Имена | |||||
|---|---|---|---|---|---|
| По IUPAC | Хексабензо[bc,de,gh,kl,no,qr]коронен | ||||
| Свойства | |||||
| Формула | C42H18 | ||||
| Моларна маса | 522.59 | ||||
| Идентификатори | |||||
| CAS номер | 190-24-9 | ||||
| PubChem | 136001 | ||||
| ChemSpider | 119779 | ||||
| SMILES | C12=C3C4=C5C(C6=C7C8=CC=C9) =C1C8=C9C%10=CC=CC (C%11=C3C(C%12=C4C(C(C5%13) =CC=CC%13=C6CC=C7)=CC=C%12) =CC=C%11)=C%102 | ||||
| InChI | InChI=1S/C42H20 | ||||
| InChI ключ | IVJZBYVRLJZOOQ-UHFFFAOYSA-N | ||||
| UNII | 8TZ95D8GP4 | ||||
| Данните са при стандартно състояние на материалите (25 °C, 100 kPa), освен ако не е указано друго. | |||||
| Хексабензокоронен в Общомедия | |||||
Хексабензокороненът е полицикличен ароматен въглеводород с формулата C42H18. Шестте бензенови ядра са слети с основния въглеводород коронен.
Аналогът [bc,ef,hi,kl,no,qr] е бил изобразен по атомно-силов микроскоп, обезпечаващ първия пример за молекулата, в която разликите в редове и дължини на индивидуални връзки може да бъде именувани.[1]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Gross, L. и др. Bond-Order Discrimination by Atomic Force Microscopy // Science 337 (6100). 2012. DOI:10.1126/science.1225621. с. 1326.
