Направо към съдържанието

Хеди Ламар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Хеди Ламар
Hedwig Kiesler
австрийско-американска актриса и изобретателка
1944 г.
Родена
Починала
19 януари 2000 г. (85 г.)
Касълбъри, САЩ
ПогребанаВиена, Австрия
Етносевреи[1]
Актьорска кариера
Активност1930 – 1958
Семейство
СъпругФридрих Мандъл (1933 – 1937)[2][3][4][5][6][1]
Джийн Марки (1939 – 1941)[3][4][5][6]
Джон Лодър (1943 – 1947)[3][5][6][1]
Теди Щауфер (1951 – 1952)[3][5][6][1]
Уебсайтhedylamarr.com
Хеди Ламар в Общомедия

Хеди Ламар (на английски: Hedy Lamarr); рождено име Хедвиг Ева Мария Кизлер (на немски: Hedwig Eva Maria Kiesler) е австрийска и американска актриса и изобретателка, легенда на европейското и американско кино. [7]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Докато работят съвместно в Берлин, Макс Рейнхардт я нарича „най-красивата жена в Европа“ поради нейния „поразителен, тъмен, екзотичен вид“, впечатление, споделяно от нейната публика и критици. [8][9][10]

Добива известност с ролята си във филма „Екстаз“ на Густав Махати, в който е заснета да играе изпитваща оргазъм жена, нещо необичайно за консервативните среди от епохата, в която се развива по-голямата част от кариерата ѝ. Сред нейните известни роли са участията ѝ във филмите „Странната жена“, „Жената от тропиците“, „Самсон и Далила“, „Другарят Х“.

Първият ѝ съпруг − Фридрих Мандел, е бил близък с нацисткия режим в Германия и фашисткия режим в Италия. Мандел бил против актьорската кариера на съпругата си и настоявал тя да живее на практика затворена в дома им. При такива условия животът ѝ станал непоносим за нея и тя решава, че трябва да избяга от съпруга си и страната. В автобиографичната си книга „Екстазът и аз“, Ламар разказва, че се преоблича като прислужница и избягва в Париж. Слуховете от епохата били, че една вечер тя настояла пред съпруга си да сложи всичките си бижута на вечеря, след което изчезва. [11]

Тя избягва в Париж и по-късно заминава за Лондон, където среща Луис Майер, който я убеждава да приеме псевдонима Ламар − дотогава е известна като „Дамата от Екстаз“. Американският ѝ дебют − „Алжир“ с Шарл Боайе, е добре приет от критиката. [11] Играе в Boom Town (1940 г.) с Кларк Гейбъл и Спенсър Трейси, Comrade X с Гейбъл, White Cargo (1942 г.), и „Тортила Флет“ (1942 г.) с Трейси и Джон Гарфилд. През 1941 г. се снима с Лана Търнър и Джуди Гарланд в Ziegfeld Girl. През 1945 г. напуска Metro-Goldwyn-Mayer. През 1949 г. се снима в „Самсон и Далила“. През 1951 г. се снима в My Favorite Spy с Боб Хоуп. След 1951 г. се появява рядко на екрана.

Биографията ѝ „Екстазът и аз“ излиза през 1967 г. Година по-рано Анди Уорхол прави късометражния филм „Хеди“ (1966 г.)

С талант в областта на точните науки, Хеди Ламар е съавтор (с нейния приятел, композитора Джордж Ентайл) на патент номер 2 292 387 в патентното бюро на САЩ. [12][13] Патентът се отнася до техника за разширяване на спектъра и метод със скок на честотата, като замисленото от изобретателите приложение било радиоуправлението на торпеда в американската армия по време на Втората световна война, но тогава патентът не влиза в употреба. Техниките биват въведени през 60-те години, когато патентът на двамата изобретатели вече е изтекъл, но по-късни трудове признават приоритета на Ламар и Ентайл. Методът за комуникации със скок на честотата и разширяване на спектъра намират приложение в комуникациите на космически уреди със Земята, като например GPS системите и комуникациите на космическата совалка, криптираните военни комуникации, а най-скорошното им приложение е в Wi-Fi мрежите за безжичен интернет. За ролята им в развитието на съвременните комуникации Ламар и Ентайл през 1997 г. получават наградата на фондацията „Електронна граница“[13]. Актрисата не присъства на церемонията, но изпраща аудиозапис на приветственото си слово.

Избрана филмография

[редактиране | редактиране на кода]
година филм оригинално заглавие роля режисьор
1942 Тортила Флет Tortilla Flat Долорес Суитис Рамирес Виктор Флеминг

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в г 107547724 // Колективен нормативен архив. Посетен на 22 май 2022 г.
  2. ↑ www.independent.co.uk // Индипендънт.
  3. ↑ а б в г www.findagrave.com // Посетен на 31 януари 2020 г.
  4. ↑ а б www.genealogics.org // Посетен на 31 януари 2020 г.
  5. ↑ а б в г www.nndb.com // NNDB. Посетен на 31 януари 2020 г.
  6. ↑ а б в г www.wikitree.com // Посетен на 1 февруари 2020 г.
  7. ↑ imdb.com
  8. ↑ European Exotic // New York Times, 10 декември 2010. Посетен на 26 юли 2012.
  9. ↑ Profile at tcm.com, архив на оригинала от 20 юни 2017, https://web.archive.org/web/20170620174932/http://www.tcm.com/tcmdb/person/107525%7C68054/Hedy-Lamarr, посетен на 20 юни 2017 
  10. ↑ Profile at classicmoviechat.com
  11. ↑ а б Friedrich, Otto (1997 (reprint)). City of Nets: A Portrait of Hollywood in the 1940s. Berkeley and Los Angeles: University of California Press. pp. 12 – 13. ISBN 0-520-20949-4.
  12. ↑ Факсимиле от патента, IEEE Global History Network, посетен на 10 ноември 2013 г.
  13. ↑ а б Bansal, Rajeev. AP-S Turnstile // IEEE Antennas and Propagation Magazine, Vol. 39, No. 3, June 1997, юни 1997. Посетен на 10 ноември 2013 г. (на английски)

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Хеди_Ламар&oldid=12181972“.