Хегелох (адмирал)
| Хегелох | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 331 г. пр.н.е.
|
| Военна служба | |
| Звание | адмирал |
Хегелох (на старогръцки: Ήγέλοχος, Hegelochos; † 331 г. пр. Хр.) е македонски командир на флот (наварх, nauarchos) на Александър Велики, против когото планувал заговор.
Той е син на Хипострат. Хегелох е споменат за пръв път в похода в Азия в битката на Граник през 334 г. пр. Хр. [1] През 333 г. пр. Хр. той получава задачата заедно с Амфотер, да се върне обратно в Хелеспонт, за да построи там флот, с който да се вземе Егейско море под контрола.[2] През следващата година се побеждава флота на Фарнабаз и Автофрадат и се завладяват островите Митилена, Тенедос и Хиос, където пленяват персийския адмирал Фарнабаз.[3]
Хегелох и Амфотер се присъединяват с техния флот през зимата 332/331 г. пр. Хр. в Египет отново към Александър. Амфотер поема главното командване.[4]
За последен път Хегелох е споменат като командир на войска (ilarchos) от хетайри конница под Филота в битката при Гавгамела 331 г. пр. Хр.[5] Вероятно той е убит в тази битка [6] или при последвалата малко след това битка, понеже историкът Курций Руф го определя за събитията през 330 г. пр. Хр. за вече паднал в борбата.
Произход
[редактиране | редактиране на кода]При Ариан Хегелох е наречен с името на баща му (Патроним) „Хипострат“ („Hippostratos“).[7] През времето от средата до края на IV век пр. Хр. са предадени само двама македонци с името Хипострат. Хипострат, който е син на Аминта и пада убит в кампанията на цар Филип II Македонски против илирийците (344/343 г. пр. Хр.).[8]
Един друг Хипострат e брат на Клеопатра, последната съпруга на Филип II, и така е племенник на Атал.[9]
Вероятно той е този Хегелох, който е роднина на Клеопатра.[10] Той вероятно планува 332/331 г. пр. Хр. заговор против Александър Велики.[11]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Ариан, Anabasis 1.13.1.
- ↑ Квинт Курций Руф 3.1.19.
- ↑ Ариан, Anabasis 3.2.3–5; Курций Руф 4.5.14–22.
- ↑ Ариан, Anabasis 3.2.3–7; Квинт Курций Руф 4.5.14–22.
- ↑ Ариан, Anabasis 3.11.8.
- ↑ Курций Руф 6.11.22: illum dico Hegelochum, qui in acie cecidit.
- ↑ Ариан, Anabasis 3.11.8
- ↑ Marsyas (от Пела?), Die Fragmente der griechischen Historiker, FGrH 135 F17 от коментаите на Дидим към Демостен 12.55.
- ↑ Атеней 13.557d; C. Müller, Fragmenta Historicorum Graecorum (FHG), III 161, Fragment 5.
- ↑ Waldemar Heckel: Who was Hegelochos?. Rheinisches Museum für Philologie 125, 1982.
- ↑ Курций Руф 6.11.22–29.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Ernst Badian: Hegelochos . Der Neue Pauly (DNP). Band 5, Metzler, Stuttgart 1998, ISBN 3-476-01475-4, Sp. 232.
- Waldemar Heckel: The marshals of Alexander's empire. Routledge, London u. a. 1992, ISBN 0-415-05053-7.
