Хауса (език)
Хауса Harshen Hausa | |
Страна | Гана, Нигер, Нигерия, Бенин, Камерун, Того, Кот д'Ивоар, Судан |
---|---|
Регион | Западна Африка |
Говорещи | 46 874 100 |
Писменост | латиница, арабска азбука |
Систематизация по Ethnologue | |
Афро-азиатски Чадски Западночадски Хауса | |
Официално положение | |
Официален в | Гана(национален статут) Нигер(национален статут) Нигерия |
Кодове | |
ISO 639-1 | ha |
ISO 639-2 | hau |
ISO 639-3 | hau |
Районите в Нигер и Нигерия, където се говори основно хауса. | |
Хауса в Общомедия |
Хауса (самоназвание: Harshen Hausa, هَرْشَن هَوْسَ) е чадският език с най-голям брой говорещи. Майчин език е за около 46 милиона души и е втори език за около 20 милиона.[1]
Езикът е присъщ за народа хауса, една от най-големите етнически групи в Централна Африка. Говори се основно в южните части на Нигер и северните части на Нигерия. Развил се е в лингва франка в по-голямата част от Западна Африка за търговски цели.
Географско разпределение
[редактиране | редактиране на кода]Говорещите хауса като майчин език живеят най-вече в Нигер, Нигерия и Чад. В Западна Африка е език на търговията (Бенин, Гана, Камерун, Того, Кот д'Ивоар), както и в някои части на Судан.
Диалекти
[редактиране | редактиране на кода]Източните диалекти на хауса включват: дауранчи в Даура, кананчи в Кано, баусанчи в Баучи, гударанчи в Катагун и части от Борно и хадеджанчи в Хадеджия.
Западните диалекти на хауса включват: сакватанчи в Сокото, катсинанчи в Катсина, ареванчи в Гобир и части от Кебби и Замфара и курхваянчи в Курфей (Нигер).
Северните диалекти на хауса включват: арева и аревачи.
Зазаганчи в Зазау е най-големият южен диалект на хауса.
Стандартните диалекти са дауранчи и кананчи.
Западните и източните диалекти на хауса, курхваянчи, дарагарам и адерава, представляват традиционната северна граница на местните общества на хауса. Те се говоря в най-северните райони на Сахел и средносахарските райони в западните и централните части на Нигер. Докато са взаимно разбираеми с другите диалекти, най-северните диалекти имат малки граматически и лексикални разлики, поради честия им контакт с туарегите и народа джерма. Тези диалекти са атонални. Тази връзка между атоналността и географското местоположение не се ограничава само до хауса, а се наблюдава и у други северни диалекти на съседните езици.
Ганайският диалект на хауса (гаананчи), който се говори в Гана, Того и западната част на Кот д'Ивоар, е отделен западен диалект с налични адекватни лингвистични и медийни ресурси.[2] По-малки диалекти се говорят от неизвестен брой хора още на запад в изолирани части от Буркина Фасо и Мали, но съществуват много малки лингвистични ресурси и изследвания за тях.
Гаананчи образува отделна група от останалите западни диалекти на хауса, тъй като попада извън границата на областта с хауса мнозинство, и обикновено се познава по употребата на c вместо ky и j вместо gy. Той е повлиян от езиците зарма, гур, диула и сонинке.
Хауса се говори и в различни части на Камерун и Чад, където представлява смес от северните диалекти в Нигерия и Нигер. Арабският също има голямо влияние върху разговорния хауса в тези райони.
В Западна Африка, употребата на хауса като лингва франка е породила особено произношение на езика, което се различава значително от коренното произношение. Съществуват и няколко форми на пиджин. Бариканчи се е използвал в миналото от колониалната армия на Нигерия.
Писменост
[редактиране | редактиране на кода]Към 19 век хауса се изписва с модифицирана арабска азбука – аджам.[3] След 1930-те години е въведена латиницата от британските колониални власти. В Нигерия литературния език се основава на диалекта кананчи, докато в Нигер все още няма стандартизиран писмен език.
Латиница | Аджам | МФА | Латиница | Аджам | МФА | Латиница | Аджам | МФА |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|
A a | ـَ, ـَا | /a/, /a:/ | I i | ـِ, ـِى | /i/, /i:/ | Sh sh | ش | /ʃ/ |
B b | ب | /b/ | J j | ج | /(d)ʒ/ | T t | ت | /t/ |
Ɓ ɓ | ب, ٻ | /ɓ/ | K k | ك | /k/ | Ts ts | ط ,ڟ | /(t)sʼ/ |
C c | ث | /tʃ/ | Ƙ ƙ | ك ,ق | /kʼ/ | U u | ـُ, ـُو | /u/, /u:/ |
D d | د | /d/ | L l | ل | /l/ | W w | و | /w/ |
Ɗ ɗ | د, ط | /ɗ/ | M m | م | /m/ | Y y | ی | /j/ |
E e | تٜ, تٰٜ | /e/, /e:/ | N n | ن | /n/ | Ƴ ƴ (ʼY ʼy) | /ʔʲ/ | |
F f | ف | /ɸ/ | O o | ـُ, ـُو | /o/, /o:/ | Z z | ذ ,ز | /z/ |
G g | غ | /ɡ/ | R r | ر | /r/, /ɽ/ | ʼ | ع | /ʔ/ |
H h | ه | /h/ | S s | س | /s/ |
Буквата ƴ се използва само в Нигер. В Нигерия вместо нея се използва ʼy.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Hausa // Ethnologue. Посетен на 16 август 2018.
- ↑ On Language and Development in Africa: The Case of Ghana // Архивиран от оригинала на 2021-02-07. Посетен на 2019-02-18.
- ↑ Saudi Aramco World : From Africa, in Ajami