Хасегау

Хасегау
	Хасегау
	Хасегау и околността, ок. 1000 г.

Хасегау (на немски: Hassegau; Hassago, Hosgau) е гау-графство, територията между селищата Мансфелд, Наумбург, Хале и Ветин в херцогство Саксония и е принадлежал към мисионерската територия на манастир Херсфелд в Саксония-Анхалт.

На 26 септември 949 г. крал Ото I по молба на брат му херцог Хайнрих I Баварски и маркграф Екехард I фон Майсен предоставя доживотно част от собствеността си в Хасегау, на границата към епископство Мерзебург, на своя васал Хощайн и неговата съпруга Хинтодруф.

Графове в Хасегау

Бурхард III граф в Хасегау (Ветини)
Деди I († 14 март 957), негов син, граф в Хасегау от 949
Зигфрид, 13 юли 982), граф в Хасегау 961 – 980
Бурхард (IV) († 13 юли 982), граф в Хасегау и Лизгау
Деди II († 13 юли 982), негов брат, граф в Хасегау
Рикберт, граф в Хасегау до 1009
Бурхард I фон Гозек († 3 ноември 1017), граф на Гозек, граф в Хасегау 991 – 1017, от 1003 г. пфалцграф на Саксония
Херман I (* ок. 980, † 1 ноември 1038), маркграф на Майсен, граф в Хасегау 1028
Дитрих I (* 990, † 19 ноември 1034), 1021 граф в Хасегау, 1032 маркграф на Лужица
Зигфрид († 1038), граф в Хасегау, внук на Бурхард IV
Фридрих I фон Гозек († 1042), пфалцграф на Саксония, граф на Гозек, граф в Хасегау
Хойер фон Мансфелд, граф в Хасегау (Дом Мансфелд), зет на пфалцграф Зигфрид II

Otto Curs: Deutschlands Gaue im zehnten Jahrhundert. Nach den Königsurkunden. Dissertation, Göttingen 1908, S. 10, Sächsisch-ostfälischer Hessengau.
Georg Landau: Beitrag zur Beschreibung der Gaue Friesenfeld und Hassegau. In: Leopold von Ledebur: Allgemeines Archiv für die Geschichtskunde des preussischen Staates. Band 12, Mittler, Berlin, Posen und Bromberg 1833, S. 213 – 235.
Reinhard Wenskus: Der Hassegau und seine Grafschaften in ottonischer Zeit. In: Hans Patze: Ausgewählte Aufsätze zum frühen und preussischen Mittelalter. Festgabe zu seinem siebzigsten Geburtstag. Thorbecke, Sigmaringen 1986, ISBN 3-7995-7038-1, S. 213 – 230.
August von Wersebe: Beschreibung der Gaue zwischen Elbe, Saale und Unstrut, Weser und Werra, in sofern solche zu Ostfalen mit Nord-Thüringen und zu Ost-Engern gehört haben, und wie sie im 10ten und 11ten Jahrhunderte befunden sind. Preisschrift, Göttingen 1821. Hahn, Hannover 1829, S. 96 – 109.