Направо към съдържанието

Хартман II фон Грюнинген

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Хартман II фон Грюнинген
граф на Грюнинген
Роден
Починал
1275 г.
Семейство
БащаХартман I фон Грюнинген
Хартман II фон Грюнинген в Общомедия

Хартман II фон Грюнинген (на немски: Hartmann II von Grüningen; * пр. 1225; † ок. 1273/1275) от страничната линия линията Грюнинген-Ландау на графовете на Вюртемберг, е граф на Грюнинген.

Грюнинген (пр. 1800)

Той е син на граф Хартман I фон Грюнинген († 1280) и първата му съпруга фон Езелсберг († 1252), дъщеря на Белрайн фон Езелсберг. Внук е на граф Конрад фон Вюртемберг-Грюнинген († [1228/1239] и правнук на граф Хартман I фон Вюртемберг (1160 – 1240). Баща му се жени през 1252 г. втори път за Хедвиг фон Феринген († 1315).

Баща му Хартман I отказва на новия крал Рудолф фон Хабсбург (упр. 1273 – 1291) да върне дарението си Грюнинген на империята, което води до дългогодишни военни конфликти и до пленяването му на 6 април 1280 г. Той умира след половин година затвор. Рудолф фон Хабсбург взема графската титла от синовете му. Те започват да се наричат фон Грюнинген-Ландау и по-късно само фон Ландау на замък Ландау на Дунав.

Хартман II фон Грюнинген, заедно с Улрих I фон Вюртемберг, е на служба на папата и на геген-кралете, за да се вземе на Хоенщауфените херцогската титла и кралските собствености в Швабия.

Хартман II фон Грюнинген със синовете му Лудвиг, Конрад и с Еберхард

Хартман II фон Грюнинген се жени за фон Еберщайн. Той има децата:[1][2]

  • Хартман III фон Грюнинген († сл. 1284)
  • Конрад III граф фон Ландау († 1292)
  • Лудвиг фон Грюнинген († сл.1293)
  • Аделхайд фон Грюнинген († сл. 1293), омъжена пр. 15 юли 1293 г. за Бертхолд фон Мюлхаузен († сл. 1293)
  • Еберхард I фон Грюнинген-Ландау († 1322), от 1275 „граф фон Ландау“, женен за Рихенца фон Калв-Льовенщайн
  • Gottlob Egelhaaf: Die Schlacht bei Frankfurt am 5. August 1246. In: Württembergische Vierteljahrshefte für Landesgeschichte. Ser. NF, Bd. 31 (1922/24), S. 45 – 53.
  • Peter Fendrich: Rückkehr der Grafen von Grüningen – Einblick in die revidierte Geschichte der Grafschaft auf den Spuren Heyds. In: Durch die Stadtbrille – Geschichtsforschung, Geschichten und Denkmalpflege in Markgröningen, Band 10, hrsg. v. AGD Markgröningen, Markgröningen 2016, S. 40 – 47, ISBN 978-3-00-053907-7
  • Ludwig Friedrich Heyd: Geschichte der Grafen von Gröningen. 106 S., Stuttgart 1829.
  • Ludwig Friedrich Heyd: Geschichte der vormaligen Oberamts-Stadt Markgröningen mit besonderer Rücksicht auf die allgemeine Geschichte Württembergs, größtenteils nach ungedruckten Quellen verfasst. Stuttgart 1829, 268 S., Faksimileausgabe zum Heyd-Jubiläum, Markgröningen 1992.
  • Sönke Lorenz, Dieter Mertens, Volker Press: Das Haus Württemberg. Ein biographisches Lexikon. Kohlhammer, Stuttgart u. a. 1997, ISBN 3-17-013605-4.
  • Sönke Lorenz: Von Baden zu Württemberg. Marbach – ein Objekt im herrschaftlichen Kräftespiel des ausgehenden 13. Jahrhunderts. In: Zeitschrift für Württembergische Landesgeschichte, 72. Jg., Stuttgart: Kohlhammer, 2013.
  • Sönke Lorenz: Graf Ulrich von Württemberg, die Schlacht von Frankfurt (1246) und der Aufstieg der Grafen von Württemberg. In: Konrad IV. (1228 – 1254), Deutschlands letzter Stauferkönig (2012), S. 71 – 85.
  • Johann Daniel Georg von Memminger: Die Grafen von Grüningen-Landau. Ihre Benennung und ihre Verwandtschaft mit dem Hause Württemberg. In: Württ. Jahrbücher für vaterländische Geschichte, Geographie, Statistik und Topographie, 1826, Heft 1, S. 69 – 97 (Google) und Heft 2, S. 376 – 440 (Google).
  • Ursula Mereb: Studien zur Besitzgeschichte der Grafen und Herren von Grüningen-Landau von ca. 1250 bis ca. 1500. 108 S., Tübingen 1970.
  • Karl Pfaff: Der Ursprung und die früheste Geschichte des Wirtenbergischen Fürstenhauses. Kritisch untersucht und dargestellt. Mit sieben Beilagen, drei Stammtafeln und einer historisch-geographischen Karte. 111 S., Stuttgart 1836.
  • Hermann Römer: Markgröningen im Rahmen der Landesgeschichte I. Urgeschichte und Mittelalter. 291 S., Markgröningen 1933.
  • Ingrid Karin Sommer: Die Chronik des Stuttgarter Ratsherrn Sebastian Küng. (Veröff. des Archivs der Stadt Stuttgart, Bd. 24), Stuttgart 1971.
  • Karl Weller: König Konrad IV. und die Schwaben.. In: Württ. Vierteljahreshefte 6 (1897), S. 113 – 160.
  • Das Haus Württemberg – ein biographisches Lexikon, S. 50 f., Stuttgart 1997, ISBN 3-17-013605-4
  • Peter Fendrich: Regesten der Grafen von Grüningen. (Datenbank), Markgröningen 2013.
  1. Hartmann v. Grüningen, ww-person.com
  2. Württemberg 1, genealogy.euweb.cz