Хартман фон Бюдинген
Хартман фон Бюдинген | |
господар на господството Бюдинген във Ветерау, бургграф на Гелнхаузен | |
Лични данни | |
---|---|
Починал | 5 декември 1195 г.
|
Семейство | |
Баща | Герлах I фон Бюдинген |
Потомци | Ирмгард фон Бюдинген, Герлах II фон Бюдинген |
Хартман фон Бюдинген (на немски: Hartmann von Budingen; de Budingen; † сл. 5 декември 1195) е господар на господството Бюдинген във Ветерау, бургграф на Гелнхаузен. Споменат е в документи между 1166 и 1195 г.
Той е син на Герлах I фон Бюдинген († сл. 1147), който е брат на Ортвин. Баща му дарява на своя територия манастир Конрадсдорф. Господарите на господството Бюдинген построяват дворец в Бюдинген.
Хартман фон Бюдинген е споменаван от 1166 г. около тридесет пъти в документи. Той често е около император Фридрих I. Участва в дворцовите събрания в Гелнхаузен през 1180 г. и в Майнц през 1184 г. Освен това той е около архиепископите на Майнц Конрад I фон Вителсбах и Христиан I фон Бух. Той придружава крал Хайнрих VI в походите през Средна Германия и през 1194 г. в Италия.
Със смъртта на син му Герлах II през 1245/1247 г. фамилията на господарите на Бюдинген измира по мъжка линия.
Деца
[редактиране | редактиране на кода]Хартман фон Бюдинген има две деца:[1]
- Ирмгард фон Бюдинген († сл. 1220), омъжена за Хайнрих I фон Изенбург († ок. 1227)
- Герлах II фон Бюдинген (* ок. 1157; † 1245/пр. 1247), женен за Мехтхилд фон Цигенхайн († сл. 18 септември 1229), дъщеря на граф Рудолф II фон Цигенхайн († 1189)
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Hans Philippi: Territorialgeschichte der Grafschaft Büdingen. Marburg 1954, S. 90 – 94; Klaus-Peter Decker: Herrschaften in der Wetterau. In: Ritter, Grafen und Fürsten – weltliche Herrschaften im hessischen Raum ca. 900 – 1806. Marburg 2014, S. 291.
- Klaus-Peter Decker: Herrschaften in der Wetterau. In: Ritter, Grafen und Fürsten – weltliche Herrschaften im hessischen Raum ca. 900 – 1806 (= Handbuch der hessischen Geschichte. Bd. 3 = Veröffentlichungen der Historischen Kommission für Hessen. Bd. 63). Marburg 2014, ISBN 978-3-942225-17-5, S. 274 – 325, besonders S. 291 – 304 [III. Die Edelherren von Büdingen und ihre Erben].
- Karl Ernst Demandt: Die Herren von Büdingen und das Reich in staufischer Zeit. In: Hessisches Jahrbuch für Landesgeschichte. Bd. 5, 1955, S. 49 – 84.
- Karl Ernst Demandt: Geschichte des Landes Hessen. 2. Auflage, Bärenreiter, Kassel und Basel 1972, ISBN 3-7618-0404-0, S. 496 – 498.
- Angela Metzner: Reichslandpolitik, Adel und Burgen – Untersuchungen zur Wetterau in der Stauferzeit. In: Büdinger Geschichtsblätter. Bd. 21, 2008/2009, besonders S. 113 – 128.
- Hans Philippi: Territorialgeschichte der Grafschaft Büdingen (= Schriften des hessischen Amts für geschichtliche Landeskunde. Bd. 23). Elwert, Marburg 1954, S. 90 – 114.
- Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. XVII, Tafel 59.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Hartmann von Budingen, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com