Харпакс
Харпакс или харпагон (на латински: Harpax или harpago) е древноримско оръжие – абордажна кука изстрелвана с балиста, изобретена от римският генерал Марк Агрипа.[1][2] Използвана е срещу пиратския флот на Секст Помпей по времето на Сицилийската гражданска война и в битката при Акциум срещу флотът на Марк Антоний и Клеопатра.[2][3]
За първи път е използван през 36 пр.н.е. в битката при Наулох. Апиан казва, че устройството се наричало „хващач“.[4] Харпаксът представлявал дървена греда дълга около 2,2 m. (пет лакътя) обкована с железни ленти.[4] От двете си страни гредата имала дебели метални пръстени. На единия пръстен била прикрепена остра желязна кука, а на другия пръстен (близкия до изстрелващия кораб пръстен) били закачени множество здрави въжета, които се свързвали с изстрелващата машина.[4] Харпаксът се изстрелвал към близкия борд на вражеският кораб в който се захващал, след което корабът е издърпван с лебедка и взиман на абордаж от римските войници.[3][4] Ако куката се е закачила на далечния борд, вражеският съд дори е можел да бъде преобърнат.[3] Също така устройството е можело да унищожи и такелажа на противникови кораб.[3] В допълнение на харпаксът, римляните са използвали и тарани с метални шипове с които можели да пробият борда на вражеският съд, след като бил издърпан за абордаж.[3]
Предимството на харпаксът е, че за разлика от корвусът е много лек (корвусът – римския абордажен мост тежал около един тон[5]). Харпаксът може да се изхвърля на далечно разстояние от балистата, по подобие на голяма стрела.[6] Железните ленти обвиващи дървената греда, пречат гредата да бъде отрязана, а тъй като гредата е дълга, защитаващите се моряци не могат да достигнат до въжетата и да ги отрежат.[3] Апиан отбелязва, че това устройство не е виждано никога преди и врагът не си е бил набавил дълги прътове с режещи върхове с които да прережат въжетата.[6]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Mastrofini 1830, с. 553, 558.
- ↑ а б Fratantuono 2016, с. 152 – 153.
- ↑ а б в г д е Скрицкий 2003, с. 19.
- ↑ а б в г Апиан 1913, глава 118.
- ↑ Wallinga 1956, с. 77 – 90.
- ↑ а б Апиан 1913, глава 119.
Цитирана литература
[редактиране | редактиране на кода]Класически автори
[редактиране | редактиране на кода]- Апиан. Римска История, Римски Войни // Книга 5. Loeb Classical Library, 1913. (на английски)
Модерни автори
[редактиране | редактиране на кода]- Скрицкий, Николай В. 100 великих адмиралов // Москва, 2003. ISBN 5-7838-0980-2. (на руски)
- Wallinga, Herman Tammo. The boarding-bridge of the Romans // Groningen, J.B. Wolters, 1956. (на английски)
- Mastrofini, Marco. Le Storie Romane Di Appiano Alessandrino // . Т. 2. With the types of F. Sonzogno, 1830. (на италиански)
- Fratantuono, Lee. The Battle of Actium 31 BC: War for the World // Pen and Sword Military, 2016. ISBN 9781473847170. (на английски)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Harpax в Imperium Romanum.pl
(на английски) - Щербаков, Владимир. На абордаж! // сп. Вокруг света № 8. 2011. с. 112. Архивиран от оригинала. (на руски)
