Хари Хопкинс
| Хари Хопкинс Harry Hopkins | |
| американски дипломат и съветник | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал |
Ню Йорк, САЩ |
| Погребан | Гринел, САЩ |
| Националност |  САЩ |
| Учил в | Гринелски колеж |
| Партия | Демократическа партия |
| Семейство | |
| Съпруга | Етел Грос (1913 – 1929) Барбара Дънкан (1931 – 1937) Луис Гил Мейси (1942 – 1946) |
| Деца | 5 |
| Хари Хопкинс в Общомедия | |
Хари Лойд Хопкинс (на английски: Harry Lloyd Hopkins) е американски социален работник, част от близкото обкръжение и съветник на американския президент Франклин Делано Рузвелт, и 8-и подред Търговски секретар на САЩ (1938 – 1940). Един от основоположниците на Новия курс[1], и особено на програмите за социално подпомагане към Управлението за развитие на работите, които ръководи и устройва като най-крупния работодател в държавата.
През Втората световна война се превръща в един от главните съветници на Рузвелт в областта на дипломацията, а също и автор на политики в програмата Заем-наем, с която помощи в размер на около 50 милиарда са доставени на Съюзниците. Уинстън Чърчил в своите мемоари отделя специално внимание, за да похвали този „естествен водач на хората“, който има „пламтяща душа“.[2]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ „New Deal Project“. NewDealProject.org. Проверен на 29 април 2017 г.
- ↑ Churchill, Winston S. (1948). The Grand Alliance. Rosetta Books. p. 23. ISBN 978-0-7953-0616-7.
_-_The_Noun_Project.svg){kind=small}
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Harry Hopkins в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |