Хари Мулиш

Хари Мулиш
Harry Mulisch
	Хари Мулиш Harry Mulisch
нидерландски писател
	2010 г.
Роден	29 юли 1927 г. Харлем, Нидерландия
Починал	30 октомври 2010 г. (83 г.) Амстердам, Нидерландия
Погребан	Зоргвлиед, Нидерландия
Литература
Известни творби	„Атентатът“
Подпис
Уебсайт	www.mulisch.nl Страница в IMDb
	Хари Мулиш в Общомедия

Хари Мулиш (на нидерландски: Harry Mulisch, 29 юли 1927, Харлем – 30 октомври 2010, Амстердам) е холандски писател.^[1]^[2] Заедно с Вилем Херманс и Герард Реве е считан за един от творците от „голямата тройка“ в следвоенната нидерландска литература. Публикува романи, пиеси, есета, стихове и философски трудове. Неговата най-известна творба е романът „Откриването на небето“^[1] (преведена на български от Мария Нешкова-Равен и издадена през 2018 г.).

Биография

Мулиш е роден в Харлем и живее в Амстердам от 1958 г., след смъртта на баща си предната година. Бащата на Мулиш произхожда от Австро-Унгария и се премества в Холандия след Първата световна война.^[1] По време на германската окупация през Втората световна война, той работи в германска банка, която съхранява конфискувани спестявания на евреи. Майката на Мулиш е еврейка и заедно с Хари избягва изпращането в концентрационен лагер, благодарение на сътрудничеството на бащата с нацистите. Заради произхода на родителите си, Мулиш описва сам себе си с думите „Аз съм Втората световна война“.

Библиография

Archibald Strohalm (1952; роман)
Tussen hamer en aambeeld („Между чука и наковалнята“, 1952; повест)
Chantage op het leven („Изнудване на живота“, 1953; разказ)
De Diamant („Диамантът“, 1954; роман)
De Sprong der Paarden en de Zoete Zee („Скокът на конете и сладкото море“, 1955; роман)
Het mirakel („Чудото“, 1955; сборник с разкази)
Het Zwarte licht („Черната светлина“, 1957; роман)
Manifesten („Манифести“, 1958; есета)
Het Stenen Bruidsbed („Каменното брачно ложе“, 1959; роман)
Tanchelijn (1960; пиеса)
De knop („Копчето“, 1961; пиеса)
Voer voor Psychologen („Храна за психолози“, 1961; автобиография)
Wenken voor de bescherming van uw gezin en uzelf, tijdens de Jongste Dag („Съвети за защита на вашето семейство и на вас самите по време на Страшния съд“), 1961; есета)
De Zaak 40/61 („Дело 40/61“, 1963; доклад за процеса над Айхман)
Bericht aan de Rattenkoning („Съобщение до краля на плъховете“, 1966; есе)
Wenken voor de Jongste Dag („Съвети за Страшния съд“, 1967; есета)
Het woord bij de daad („Думата се добавя към деянието“, 1968; есета)
Reconstructie („Реконструкция“, 1969; есета)
Paralipomena Orphica („Паралипомена орфика“, 1970; есета)
De Verteller („Разказвачът“, 1970; роман)
De Verteller verteld: Kommentaar, Katalogus, Kuriosa en een Katastrofestuk („Разказвачът, за когото се разказва: Коментари, каталог, куриози и частица от катастрофата“, 1971; есе върху Разказвачът)
De toekomst van gisteren („Вчерашното бъдеще“, 1972; есе за книга, която авторът не може да напише)
Oidipous Oidipous (1972; пиеса)
Woorden, woorden, woorden („Думи, думи, думи“, 1973; поезия)
De vogels („Птиците“, 1974; поезия)
Mijn Getijdenboek („Моят часослов“) (1975; автобиография)
Tegenlicht (1975; поезия)
Kind en Kraai (1975; поезия)
Twee Vrouwen („Две жени“, 1975; роман)
De wijn is drinkbaar dankzij het glas (1976; поезия)
Oude Lucht (1977; сборник с разкази)
De Compositie van de Wereld (1980; философско изследване)
Opus Gran (1982; поезия)
De Aanslag (1982; роман)
Атентатът, превод от холандски Георги Ангелов, София: Народна култура, 1986, 156 с.
De Kamer (1984; сборник с разкази)
Hoogste Tijd („Последно обаждане“, 1985; роман);
De Pupil („Ученикът“, 1987; роман)
De Elementen („Елементите“, 1988; роман)
Het beeld en de klok (1989; разказ)
De Ontdekking van de Hemel (1992; роман)
Откриването на небето, превод от холандски Мария Нешкова-Равен, Пловдив: Летера, 2018, 704 с.
De Procedure („Процедурата“, 1999; роман)
Het Theater, de brief en de waarheid („Театърът, писмото и истината“, 2000; роман)
Siegfried (2001; роман)
De tijd zelf („Самото време“, 2011; незавършен роман, публикуван посмъртно)
De ontdekking van Moskou („Откриването на Москва“, 2015; незавършен роман, публикуван посмъртно)
Ik kan niet dood zijn (2020, бележки и афоризми, публикувани посмъртно)

Източници

↑ ^а ^б ^в "Harry Mulisch, Dutch Novelist, Dies at 83", The New York Times, 31 October 2010.
↑ Dutch Jewish author Harry Mulisch dies // 1 November 2010. Архивиран от оригинала на 8 March 2012. Посетен на 1 November 2010.

Външни препратки

[nytobit-1] а ^б ^в "Harry Mulisch, Dutch Novelist, Dies at 83", The New York Times, 31 October 2010.

[AFP-2] Dutch Jewish author Harry Mulisch dies // 1 November 2010. Архивиран от оригинала на 8 March 2012. Посетен на 1 November 2010.

[1]

[2]