Ханс фон Кевенхюлер-Франкенбург
Ханс фон Кевенхюлер-Франкенбург Johann von Khevenhüller-Frankenburg | |
имперски граф на Франкенбург, императорски пратеник и посланик в испанския двор | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Герб | |
Семейство | |
Баща | Кристоф Кевенхюлер-Айхелберг |
Ханс фон Кевенхюлер-Франкенбург в Общомедия |
Ханс (Йохан VII) фон Кевенхюлер-Франкенбург (на немски: Hans (Johann VI) von Khevenhüller-Frankenburg; * 16 април 1538, Шпитал на Драва; † 8 май 1606, Мадрид) от род Кевенхюлер, е фрайхер на Айхелбург в Каринтия, от 1593 г. имперски граф на Франкенбург в Горна Австрия, императорски пратеник и посланик в испанския двор.
Живот
[редактиране | редактиране на кода]Той е големият син на фрайхер Кристоф Кевенхюлер-Айхелберг (1503 – 1557), ландес-хауптман на Каринтия, и първата му съпруга богатата наследничка Елизабет Мансдорфер (1519 – 1541), дъщеря на търговеца от Шпитал Ханс Мансдорфер и Урсула фон Росег.[1] Баща му се жени втори път на 1 юни 1545 г. в Санкт Файт в Каринтия за Анна Мария фон Велц († 1564). Брат му Бартоломеус Кевенхюлер I. (1539 – 1613) е фрайхер на Ландскрон и Вернберг, издигнат на имперски граф Кевенхюлер цу Франкенбург на 19 юли 1593 г., дипломат, губернатор на Каринтия. Полубрат му Мориц Кристоф Кевенхюлер (1549 – 1596) е господар на Патерниан и Зомерег.
Ханс започва през 1558 г. служба при ерцхерцог Максимилиан. През 1560 г. е изпратен от Максимилиан (от 1564 император Максимилиан II) в Испания. Там той има различни служби, 1563 г. кемерер, таен съветник и 1566 г. императорски пратеник в Мадрид. След напускането на Адам фон Дитрихщайн той става през 1572 г императорски пратеник в Испания до смъртта си, общо 26 години.
През 1581 г. Ханс получава от Рудолф II вместо заплатата му господствата Франкенбург с дворците Франкенбург и Фрайн, също господствата замък Когл (където фамилията му построява през 1750 г. дворец Когл и дворец Камер), които през 1593 г. са обединени към „Графството Франкенбург“.
През 1587 г. той получава Ордена на златното руно от Филип II Испански. Рудолф II му дава титлата „таен съветник“ „граф фон Франкенбург“ (1593) и го издига на 19 юли 1593 г. на имперски граф.
От него са запазени голяма кореспонденция и различни дневници за пътуване (Италия, Испания, Холандия, Палестина). В жилището му в Мадрид той има ценни колекции от картини, килими, сребърни съдове и други.
Ханс фон Кевенхюлер умира неженен и бездетен на 8 май 1606 г. в Мадрид. Негов наследник става брат му Бартоломеус Кевенхюлер, граф на Франкенбург (1539 – 1613), говорителят на съсловията на Каринтия, и след това неговият син Франц Кристоф фон Кевенхюлер, който става 1609 г. католик и също дълги години представя Виенския двор като пратеник в Испания.
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Дворец Франкенбург
-
Дворец Фрайн (1674)
-
Замък Когл (1674)
-
Дворец Камер (1674)
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Constantin von Wurzbach: Khevenhüller, Johann (VII.) Graf. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 11. Theil. Kaiserlich-königliche Hof-und Staatsdruckerei, Wien 1864, S. 220
- Maria Stieglecker: „Was ich eingethan und erkhauft, wille ich mit erster gelegenheit überschickhen.“ : Zum Gütertransfer von Spanien an den Kaiserhof. In: Friedrich Edelmeier (Hrsg.): Hispania – Austria II : die Epoche Philipps II. (1556 – 1598). Wien 1999, ISBN 3-7028-0366-1, S. 225 – 245.
- Karl Rudolf: „Warum sollten Eure Majestät nicht für Sachen, die Ihr Vergnügen bereiten, pro Jahr einige Tausend Gulden ausgeben?“ : Correggio und Parmigianino auf dem Weg nach Prag zur Zeit Philipps II. und Philipps III. von Spanien. In: Webarchiv Studia Rudolphina : bulletin Centra pro Výzkum Umění a Kultury Doby Rudolfa II 02 (2002)
- Annemarie Jordan Gschwend: Hans Khevenhüller, Imperial Ambassador, Diplomat and Art Dealer. In L+Arte, Lissabon, 20. Januar 2006, S. 58 – 60 (online).
- Annemarie Jordan Gschwend: Hans Khevenhüller. Agent, Diplomat and Cultural transfer. Dresden – Prag um 1600. Zum Transfer von Kunst, Kultur und Wissen (Tagungsprogramm 17.–20. März 2015).
- Adam Wolf: Khevenhüller, von. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 15, Duncker & Humblot, Leipzig 1882, S. 705 f
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Khevenhüller 2: Johann VII Khevenhüller , genealogy.euweb.cz