Ханс Унгнад

Ханс Унгнад Hans III. Ungnad von Weißenwolff
фрайхер на Зонег, хауптман на Щирия
Hans Ungnad (Trubarjev zbornik, 1908)
Роден	19 ноември 1493 г.
Починал	27 декември 1564 г. Чехия
Герб
Герб на род Унгнад
Семейство
Деца	Симеон Унгнад фон Зонег

Йохан (Ханс) III Унгнад (на немски: Johann III Ungnad, Freiherr von Sonnegg; Hans III. Ungnad von Weißenwolff; * 19 ноември 1493; † 27 декември 1564, дворец Винтериц, Хомутов в Бохемия, Чехия) от род Унгнад от Каринтия, е фрайхер на Зонег, австрийски държавник, който по-късно има печатница за книги в Урах (Вюртемберг), за да помага на Реформацията. Йохан става най-известният в историята на фамилията му в Австрия и Словения.

Живот

Той е големият син на фрайхер Йохан (Ханс) II Унгнад фон Зонег-Вайсенволф (1470 – 1520) и съпругата му Маргарета Лохнер фон Либенфелс († сл. 1516), дъщеря на Конрад Лохнер фон Либенфелс († 1482/1483) и Доротея фон Раделкофен († 1512/пр. 1524). Брат е на фрайхер Андреас Унгнад фон Зонег (1499 – 1557), женен I. за Анна Аполония Ланг фон Веленбург, ИИ. на 10 октомври 1534 г. за Йохана Бенигна фон Пернщайн († 1551) и е баща на фрайхер Давид Унгнад фон Зонег (1535 – 1600). Сестра му Поликсена Унгнад (* 1578) е омъжена за Педро Ласо де Кастила († 1558). Сестра му Елизабет графиня Шлик († 1575) живее в Бохемия. Внук е на Кристоф I Унгнад († 1481), фрайхер фон Зонег, господар на Зонег, Васерлеонбург, Граденех, Планкенварт, Видердрис, имперски съветник, капитан на Цили, и Анна Катарина фон Фраунберг цум Хааг († 1482/1498).

Йохан прекарва младежките си години в двора на император Максимилиан I. Той става най-известният в историята на фамилията му в Австрия и Словения. Става собственик на Валденщайн, Зонег, Фридрихщайн (Коцевиже) и други дворци.

През 1519 г. той представя съсловията на Каринтия в двора на ​​Карл V в Испания. През 1521 г. сключва брачен договор с Каспар Хербст († 1522/1523), господар на Лаас и Луег, доведеният баща на фрайин Анна фон Турн-Фридрихщайн, с който се определя 1525 г. за женитбата им.

През 1522 г., с разрешение на император Карл V, е издигнат на фрайхер фон Зонег с допълнителното име „фон Вайсенволф“, според стария герб на фамилията.

През 1524 г. Йохан става хауптман на Целие (в Словения) и 1530 г. хауптман на Щирия. През 1532 г. се бие с успех против турците при Линц и 1537 г. не така успешно в Унгария. След това той има множество висши служби в двора на крал Фердинанд I (брат на Карл V) в Австрия. През 1534 г. той е главен командир на военните в Хърватия и Славония („Виндишланд“), създадени за закрила на Австрия и Унгария от турците в съседна Босна. През 1540 г. император Фердинанд I го прави главен военен хауптман в Долна Австрия и през 1542 г. е командир в битка против хиляда турски конници.

Йохан е привърженик на Мартин Лутер, става протестант и политически командир на протестантите във Вътрешна Австрия. Между него и католическия му господар Фердинанд I започват конфликти на интереси и през 1556 г. той напуска службата си. Той разделя наследството си между двамата му големи синове и отива със съпругата си и по-малките си деца в изгнание. Бяга във Вюртемберг, където може да упражнява протестантската си вяра.

Той става съветник на херцог Кристоф, който дава на Йохан през 1558 г. да ползва имението Картойзер (Мьонхшоф) в Урах при Щутгарт. Там Йохан до смъртта си превежда Новия завет на хърватски език и печати произведенията си през 1562/63 г. (на глаголица и кирилица). Йохан III Унгнад отваря със свои средства и с помощта на херцога печатница „Windische, chrabatische und cirulische Thrukerey“ („Uracher Bibelanstalt“) и печати славянските ръкописи.

Йохан умира на 27 септември 1564 г. при посещение при сестра му Елизабет графиня Шлик († 1575), която живее в Бохемия. По заповед на херцога той е погребан в Тюбинген до херцог Улрих в манастирската църква. През 1602 г. в Лайпциг се печати „Унгнадската Хроника“, в която се обясняват причините за напускането на службата му „хауптман на Щирия“.

Фамилия

Първи брак: през 1525 г. с Анна Мария фон Турн-Фридрихщайн († пр. 1 юли 1555), дъщеря на фрайхер Георг фон Турн († 1512) и Елена Франгипани († 1523/1525). Те имат 20 сина и 4 дъщери, между тях:

• Лудвиг (1526 – 1584), главен дворцов маршал
• Карл Унгнад фон Зонег, става протестант, дипломат в Каринтия
• Юдит Елизабет фон Унгнад цу Зонег († 8 март 1572), омъжена 1548 г. във Виена за фрайхер Йохан Баптист фон Хойос цу Щихзенщайн (* 1506, Бургос, Испания; † 27 октомври 1575, Виена)
• Симеон Унгнад фон Зонег († между 14 април 1603 и май 1607), женен на 13 април 1572 г. в Заалфелд за Катарина фон Плесе (* 16 август 1533; † между 5 юли 1581 – 13 януари 1606)
• Кристоф Унгнад фон Зонег († 1585), бан на Хърватия (1578 – 1583), женен 1567 г. за Анна Лосонци († 1595)
• Хелена, умира млда

Втори брак: на 1 юни 1556 г. с Магдалена фон Барби-Мюлинген (* 22 септември 1530; † ноември 1566, Виена, погребана в Тюбинген), бивша монахиня във Верден, дъщеря на граф Волфганг I фон Барби-Мюлинген (1502 – 1565) и Агнес фон Мансфелд (1511 – 1558). Те имат два неженени сина:

• Волф(ганг) (ок. 1565 – 1594)
• Ханс Георг (ок. 1562 – 1583).

Литература

• Constantin von Wurzbach: BLKÖ: Ungnad, Johann (III.) (Hans). In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 54. Theil. Kaiserlich-königliche Hof-und Staatsdruckerei, Wien 1886, S. 182 f.
• Heinz Dopsch: Ungnad, Hans III., in: Biographisches Lexikon zur Geschichte Südosteuropas. Bd. 4. München 1981, S. 367 – 369
• Rolf Vorndran, Kurzer Überblick über die Drucke der Südslawischen Bibelanstalt in Urach, in: Gutenberg-Jahrbuch, 1976, S. 291 – 297.
• Ernst Benz: Hans von Ungnad und die Reformation unter den Südslawen, in: Zeitschrift für Kirchengeschichte. Jg. 58.1939, S. 387 – 475.
• Bernhard Hans Zimmermann, Hans Ungnad, Freiherr von Sonneck, als Förderer reformatorischer Bestrebungen bei den Südslawen, in: Südostdeutsche Forschungen, Jg. 2.1937, S. 36 – 58.
• Bernd Zimmermann, Landeshauptmann Hans Ungnad von Sonnegg (1493 – 1564). Ein Beitrag zu seiner Biographie, in: Gerhard Pferschy Siedlung, Macht und Wirtschaft. Festschrift für Fritz Posch. Graz 1981, S. 203 – 216.
• Bernd Zimmermann, Türkenheld und Glaubensstreiter. Hans Ungnad, Freiherr von Sonnegg, in: Glaube und Heimat. Evangelischer Kalender für Österreich 36. Jg. 1982, S. 77 – 81.
• Bernd Zimmermann, Hans Ungnads Beziehungen zu Reformatoren und Theologen, in: Jahrbuch für die Geschichte des Protestantismus in Österreich, Jg. 102/103 (1986/1987), S. 179 – 191.
• Hans Ungnad. Austria-Forum (AEIOU-Österreich-Lexikon)
• Lorenz Heiligensetzer/Isabel Trueb/Martin Möhle/Ueli Dill: Treffenliche schöne Biecher Hans Ungnads Büchergeschenk und die Universitätsbibliothek Basel im 16. Jhdt. Basel 2005.
• Johannes Voigt: Briefwechsel des Hans Ungnad Freiherrn von Sonnecks mit dem Herzog Albrecht von Preussen. (Aus dem XX. Bande des von der kais. Akademie der Wissenschaften herausgegebenen Archivs für Kunde österreichischer Geschichtsquellen) Wien, 1858.
• Matthaeus Dresser: Ungnadische Chronica, darinnen der Herren Ungnaden Ankunft und Ausbreitung und ritterliche Thaten verzeichnet werden von 1147 an bis 1601. Leipzig 1602 (Online)und als PDF 30 MB
• Hans-Joachim Böttcher: Die Türkenkriege im Spiegel sächsischer Biographien. Gabriele Schäfer Verlag, Herne 2019, ISBN 978-3-944487-63-2, S. 48, 56.
• Constantin von Wurzbach: Weißenwolf (auch Ungnad-Weißenwolf), die Grafen, Genealogie. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 54. Theil. Kaiserlich-königliche Hof-und Staatsdruckerei, Wien 1886, S. 178 f.
• Constantin von Wurzbach: Weißenwolf (auch Ungnad-Weißenwolf), die Grafen, Wappen und Quellen. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 54. Theil. Kaiserlich-königliche Hof-und Staatsdruckerei, Wien 1886, S. 184 f.
• Matthaeus Dresser: Ungnadische Chronica, darinnen der Herren Ungnaden Ankunft und Ausbreitung und ritterliche Thaten verzeichnet werden von 1147 an bis 1601. Leipzig 1602 (Online) PDF 30 MB
• Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. XIX, Tafel 5.
• Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. XII, Tafel 38.
• Leo van de Pas: Genealogics.org
• Genealogisches Handbuch des Adels, Gräfliche Häuser. 1960 149
• The Lineage and Ancestry of H.R.H. Prince Charles, Prince of Wales, Edinburgh, 1977, Paget, Gerald. N 1837
• Ascendants de Marie-Christine von Reibnitz, 2005, Jacquier, François-Laurent. 24,836
• Siebmachers Grosses Wappenbuch. 26:438