Направо към съдържанието

Ханс Валтер фон Геминген

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ханс Валтер фон Геминген
германски благородник
Роден
Починал
Герб
Гербът на фон Геминген
Гербът на фон Геминген
Семейство
БащаЕберхард фон Геминген-Бюрг
Братя/сестриРайнхард фон Геминген (1532 – 1598)
Еберхард фон Геминген (1527 – 1583)
Дворец Престенек

Ханс Валтер фон Геминген (на немски: Hans Walther von Gemmingen; * ок. 1540/1541; † 23 февруари 1591) е благородник от стария алемански рицарски род Геминген в Крайхгау в Баден-Вюртемберг от линията „Б (Хорнберг) на фрайхерен фон Геминген“ и „линията Некарцимерн/Бюрг“, господар на Престенек (днес в Нойенщат ам Кохер).

Той е син на Еберхард фон Геминген-Бюрг (1500 – 1572) и първата му съпруга Барбара фон Волфскелен (1501 – 1545), дъщеря на Ханс фон Волфскелен († 1505) и Анна фон Геминген († 1504), дъщеря на Плайкард фон Геминген († 1515) и Анна Кемерер фон Вормс-Далберг (1458 – 1503). Баща му Еберхард фон Геминген се жени втори път 1546 г. за Хелена фон Шеленберг († 1577).

Той посещава латинското училище в Геминген[1] и е на служба в двора на пфалцграф Волфганг при короноването на император Максимилиан II. През 1570 г. той е в свитата на Георг Хунд фон Венкхайм при придружаването на ерцхерцогиня Анна по пътя от Шпайер за Неймеген.

Той управлява заедно с родителите си и братята му Еберхард (1527 – 1583) и Райнхард (1532 – 1598) с техните съпруги. При подялбата на наследството през 1581/1582 г. Ханс Валтер получава Престенек, брат му Еберхард получава Бюрг, брат му Райнхард получава Трешклинген с Опенхайм. Братята купуват през 1575 г. господството Вайнфелден в Тургау, което остава до 1614 г. на фамилията. Братята построяват къща за бедни и създават училище. Техните наследници продават господството през 1614 г. на град Цюрих.

Ок. 1580 г. Ханс Валтер построява дворец Престенек. Той умира от оток на 23 февруари 1591 г. и е погребан в Нойенщат ам Кохер. Неговото наследство е поделено през 1598 г.

Ханс Валтер фон Геминген се жени 1576 г. за Агнес фон Алтдорф, наричана Волфшлегерин († 1593), но умира бездетен.

  • Carl Wilhelm Friedrich Ludwig Stocker: Familien-Chronik der Freiherren von Gemmingen, Heidelberg 1895, S. 177f.
  • Günther Schuhmann: Gemmingen, von. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 6, Duncker & Humblot, Berlin 1964, ISBN 3-428-00187-7, S. 178 f.
  1. Karl Friedrich Jaeger: Mittheilungen zur schwäbischen und fränkischen Reformationsgeschichte, Stuttgart 1828, S. 83.