Житница (област Пловдив)

Житница
	Житница
	Житница Житница
Общи данни
Население	1432 души (15 март 2024 г.); 56,8 души/km²
Землище	25,219 km²
Надм. височина	232 m
Пощ. код	4172
Тел. код	031703
МПС код	РВ
ЕКАТТЕ	29475
Администрация
Държава	България
Област	Пловдив
Община; – кмет	Калояново; Младен Кичев ; (СДС; 2023)
Кметство; – кмет	Петя Станева
	Житница в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Житница.

Житница е село в Южна България, област Пловдив, община Калояново. Името му е Хамбарлии до 1934 г.^[2]

География

Житница се намира на 26 km северно от центъра на Пловдив и на 5 km северозападно от общинския център Калояново. Разположена е на 232 m надморска височина в Горнотракийската низина, на десния бряг на река Пикла.

История

На мястото на днешното с. Житница през 1646 г. е съществувал османски чифлик сред гората, между близкия дол и река Тикла. За да обработват земята и да се грижат за стадата му, феодалът (чифликсайбията) преселва павликяни от Сопот и Калаброво (дн. Иганово). От тези заселници край чифлика възниква селото.

За първи родове, населили селото, се сочат семействата: Бодурски, Начеви, Селимови, Кърчеви.

По време на турското владичество част от населението приема източното православие, а другите жители стават католици. От доклад на мисионера отец Никола Радовани до конгрегацията в Рим личи, че през 1797 г. в селото е имало 54 къщи с 341 католици. По разкази на стари хора от селото православните са посещавали католическата църква и наравно с католиците плащат десятък на църквата в натура – жито, мляко, вълна и др. След Освобождението и Съединението православното население на Житница се изселва в околните села, най-вече в Царимир, като изкупува земята на изселващите се турци. Турците, които живели в селото, се изселили след Освобождението.

Инфраструктура

Център за домашни грижи „Каритас“^[3]

Култура

Религия

Жителите на селото са католици. В селото действа римокатолическата църква „Успение Богородично“. До църквата е построен манастир на Сестрите францисканки мисионерки на Пресветото сърце Исусово.

Празници

Събор – определя се според религиозния празник „Тяло и Кръв Христово“ (Алаят), който е подвижен празник, т.е. не е фиксиран за конкретна дата.
Събор празник на селото през втората седмица на септември.
15 август - храмов празник на църквата „Успение Богородично“.
Куковден (Пепеляна сряда) – начало на Постното време, според католическия календар.