Направо към съдържанието

Хамад бин Халифа ал-Тани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Хамад ибн Халифа ал-Тани
7-ми емир на Катар
НаследилХалифа бин Хамад ал-Тани
НаследникТамим бин Хамад ал-Тани
Лични данни
Роден
1 януари 1952
Пълно имена арабски: حمد بن خليفة آل ثاني
Религияислям (сунит)
Семейство
БащаХалифа бин Хамад ал-Тани
МайкаМоза бинт Насър ал-Миснед
БраковеМариам бинт Мухамад
Моза бинт Насер ал-Миснед
Нура бинт Халид
Потомцисинове: Мишаал, Тамим, Джасим
дъщери: ал-Маяса
(общо 25 деца от три жени)
Хамад ибн Халифа ал-Тани
в Общомедия

Хама̀д ибн Халѝфа ал-Танѝ (на арабски: حمد بن خليفة آل ثاني; род. на 1 януари 1952 г. в Доха, Катар) е седмият емир на Катар от 27 юни 1995 до 25 юни 2013 г. Става емир след като сваля от власт баща си Халифа ибн Хамад, докато той е на почивка в Швейцария.

Започва образованието си в Катар, завършва Кралската военна академия Сандхърст (Великобритания) през юли 1971 г., служи в катарската армия. След 31 май 1977 г. е престолонаследник и министър на отбраната, прави много за модернизирането на армията. Отговаря и за спортната подготовка на младежта. Участва активно в подкрепа на спорта. На 27 юни 1995 г. в резултат на безкръвен преврат той сваля баща си и идва на власт. Той е в лошо здраве, страда от диабет, опериран е. През 1997 г. прави Катар първата страна в региона, дала избирателно право на жените. През 1996 г. той допринася за появата на телевизионния канал Ал-Джазира.

Шейх Хамад ибн Халифа ал-Тани е роден през януари 1952 г. в Доха, където израства и се образова. След това постъпва в британската Кралската военна академия Сандхърст. След дипломирането си през 1971 г. се присъединява към въоръжените сили на Катар, където е повишаван до чин генерал-майор. Приписват му ключова роля в развитието на въоръжените сили.[1]

На 31 май 1977 г. е назначен за престолонаследник и министър на отбраната. На 10 май 1989 г. шейх Хамад става председател на Върховния съвет за планиране, който има за задача да развива социалната и икономическата политика на Катар.[1]

От 1992 г. баща му дава на Хамад все повече и повече власт в управлението на Катар, включително власт над развитието на нефтения и газовия комплекс на страната. През 1995 г., с подкрепата на други членове на семейството, докато баща му е в чуждестранна командировка в Швейцария, Хамад става върховен държавен глава на Катар. Бащата живее в изгнание във Франция от 1995 г. и се завръща в родината си едва през 2004 г.

Управлението на Хамад ибн Халифа ал-Тани бележи ера на реформи и модернизация за Катар. На първо място, петролният и газов комплекс на Катар получава нов тласък за развитие благодарение на привличането на чуждестранни инвестиции от най-големите световни компании: ExxonMobil, Shell, Total и т.н. В резултат на това Катар се превръща във водещ производител и износител на втечнен природен газ.

Емирът на Катар със свой указ основава новинарския телевизионен канал Ал-Джазира.

Шейха Моза в Рио де Жанейро, 2010 г.

Сред арабските владетели той се смята за прогресивен лидер, въпреки факта, че запазва абсолютната власт. Хуманитарните и благотворителни програми, ръководени от втората съпруга на емира, Моза, се ползват с голяма известност.

Пенсиониране и след това

[редактиране | редактиране на кода]
Джон Кери се среща с бившия емир през 2014 г.

На 25 юни 2013 г. Хамад предава властта на сина си Тамим бин Хамад ал-Тани в телевизионна реч.[2][3] По отношение на смяната на властта Хамад казва: „Дойде време да отворим нова страница в пътя на нашата нация, която ще накара новото поколение да носи отговорностите.“[4]

След пенсионирането си той е наричан сред народа „емирът баща“. Четвъртият му син Тамим ибн Хамад ал-Тани от втората му съпруга, Моза ибнт Насър, сега е осмият и настоящ емир на Катар.

Смята се, че Хамад от няколко години страда от влошено здраве. През декември 2015 г. той е откаран със самолет в Цюрих, Швейцария за лечение, след като чупи крака си по време на почивка в Атласките планини в Мароко.[5]

Шейх Хамад има три съпруги и двадесет и четири деца (единадесет сина и тринадесет дъщери):

  • Първата съпруга на Хамад е негова първа братовчедка, шейха Мариам инбт Мохамед ал-Тани, дъщеря на чичо му по бащина линия, шейх Мохамед ибн Хамад бин Абдула ал-Тани.[6] They have two sons and six daughters.
  • Втората съпруга на Хамад е шейха Моза инбт Насър ал-Миснед (родена на 8 август 1959 г., Ал-Хор), дъщеря на Насър ибн Абдула ал-Миснед. Двамата имат пет сина (един от тях е Тамим бин Хамад ал-Тани) и две дъщери.
  • Третата съпруга на Хамад е шейха Нура инбт Халид ал-Тани, отново негова първа братовчедка, дъщеря на чичо му по бащина линия, шейх Халид ибн Хамад ибн Абдула ал-Тани, който е бил министър на вътрешните работи. Имат четирима синове и пет дъщери.

Шейх Хамад е носител на две награди на Катар: Орден на независимостта и Орден за заслуги. Освен това той е удостоен с над 50 държавни награди от различни страни по света. Носител е на българския орден Стара планина с лента.[7]

  1. а б صاحب السمو الأمير الوالد الشيخ حمد بن خليفة آل ثاني | الديوان الأميري // Архивиран от оригинала на 2019-02-04. Посетен на 2022-11-25. (на арабски)
  2. Qatari emir Hamad hands power to son Tamim // BBC News, 25 June 2013. Посетен на 25 June 2013.
  3. "In Surprise, Emir of Qatar Plans to Abdicate, Handing Power to Son", The New York Times, 25 June 2013.
  4. Maierbrugger, Arno. Qatar emir resigns, hands over power to son // Inside Investor. 25 June 2013. Архивиран от оригинала на 2013-11-10. Посетен на 2023-12-30.
  5. Qatari royals rush to Switzerland in nine planes after emir breaks leg // The Guardian. 29 December 2015. Посетен на 29 December 2015.
  6. Brunei // Nation Multimedia. Архивиран от оригинала на 21 June 2013. Посетен на 26 March 2013.
  7. Указ № 349 Обн. ДВ. бр.92 от 13 ноември 2007 г.