Халово
| Халово Халово/Halovo | |
  Халово | |
| Страна |  Сърбия |
|---|---|
| Окръг | Зайчарски окръг |
| Община | Зайчар |
| Надм. височина | 336 m |
| Население | 856 души (2002) |
Халово (на сръбски: Халово или Halovo) е село в община Зайчар, Сърбия. Населението му е 856 души (2002).[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]Селото има предимно влашко население.[2] От 1878 година е на територията на България. Според Ньойския мирен договор Халово заедно с още няколко села около долното течение на Тимок са включени в състава на Кралството на сърби, хървати и словенци, което по-късно е преименувано на Кралство Югославия. След подписването на Ньойския договор част от жителите му се изселват в съседство на българска територия и образуват ново село, наречено Халовски колиби (през 2012 година, напълно обезлюдено, то е присъединено към Шишенци). За кратко по времето на Втората световна война Халово е под българско управление.
В 1906 година в селото е издигната църквата „Света Параскева“.
Демография
[редактиране | редактиране на кода]Историческо развитие на населението
[редактиране | редактиране на кода]| 1948 | 1953 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2002 |
|---|---|---|---|---|---|---|
| 1634 | 1554 | 1545 | 1454 | 1331 | 1141 | 856 |
Разпределение на населението (2002)
[редактиране | редактиране на кода]По-голямата част от жителите на селото са сърби, а останалите са власи, румънци, югославяни и други, нежелаещи да се определят.
| Народности | Брой | % |
|---|---|---|
| Сърби | 591 | 69,04 |
| Власи | 169 | 19,74 |
| Румънци | 73 | 8,52 |
| Югославяни | 8 | 0,93 |
| Други[3] | 15 | 1,75 |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Popis stanovništva, domaćinstava i Stanova 2002. Knjiga 1: Nacionalna ili etnička pripadnost po naseljima. Republika Srbija, Republički zavod za statistiku Beograd 2003. ISBN 86-84443-00-09
- ↑ Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те - 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 214.
- ↑ Livre 1, Population, origine nationale ou ethnique, données par localités, Institut de statistique de la République de Serbie archive, Belgrade, février 2003 (ISBN 86-84433-00-9)
