Халина Пошвятовска
| Халина Пошвятовска Halina Poświatowska | |
| полска писателка | |
 | |
| Родена | |
|---|---|
| Починала | 11 октомври 1967 г.
|
| Погребана | Ченстохова, Полша |
| Учила в | Колеж Смит |
| Работила | поетеса |
| Литература | |
| Псевдоним | used by her |
| Жанрове | поезия, проза |
| Направление | съвременна полска литература |
| Дебютни творби | „Hymn Bałwochwalczy“ (1958) |
| Семейство | |
| Съпруг | Адолф Пошвятовски |
| Халина Пошвятовска в Общомедия | |
Халѝна Пошвято̀вска (на полски: Halina Poświatowska; родена на 9 май 1935 г. в Ченстохова, починала на 11 октомври 1967 г. във Варшава) е полска писателка.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Писателката е родена в Ченстохова с моминско име Хелена Мига. На 15 януари 1945 година в смутните дни при освобождаването на родния ѝ град от Червената армия, родителите ѝ решават да я скрият в мазето. Халина прекарва три дни в студеното и влажно помещение. Стрептококови бактерии атакуват тялото ѝ, причиняват ѝ артрит и като резултат увреждания на сърцето. Поради това прекарва голяма част от живота си в болници и санаториуми, където се среща и с бъдещия си съпруг, Адолф Пошвятовски. Само две години след сватбата им, 21-годишна, тя вече е вдовица. През 1958 г. благодарение на средства, събрани от американските поляци, претърпява сложна сърдечна операция в САЩ. Тя прекарва там три години и следва в Колежа Смит в Нортхемптън. През 1961 г. променя името си от Хелена на Халина. След завръщането си в Полша следва философия в Ягелонския университет. Работи върху докторската си дисертация във Факултета по философия и история там. През 1967 г. здравето ѝ се влошава, затова се решава на следващата операция на сърцето, но осем дни след операцията почива на 32-годишна възраст.
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]- „Hymn Bałwochwalczy“ (1958)
- „Dzień dzisiejszy“ (1963)
- „Oda do rąk“ (1966)
- „Opowieść dla przyjaciela“ (1967)
- „Jeszcze jedno wspomnienie“ (1968)
- „Wiersze wybrane“ (1975)
- „Poezje wybrane“ (1976)
- „Trzeba iść“ (1987)
- „Jestem“ (1991)
- „Rozcinam pomarańczę bólu“ (1991)
Издания на български
[редактиране | редактиране на кода]- „Още един спомен“, поезия и проза (1997) – изд.„Карина М“, София, прев. на поезията Здравко Кисьов, прев. на прозата Благовеста Лингорска, с предговор от Здравко Кисьов.
- „Мога само да обичам“, на полски: „Umiem tylko kochać“ (2011) – изд. „Фабер“, Велико Търново, двуезично издание, прев. Лъчезар Селяшки.
Памет
[редактиране | редактиране на кода]
На Халина Пошвятовска са посветени много книги. Една от първите е Малгожата Шулчинска с книгата „Nie popełniłam zdrady“, в която рождената дата на Пошвятовска е коригирана от 9 юли на 9 май. Камиля Блажейовска пише „Uparte serce“. Друго лице на Халина Пошвятовска показва в книгата си Гражина Борковска – „Nierozważna i nieromantyczna“.[1]
От 1974 г. в Ченстохова се провежда национален поетичен конкурс на нейно име. През 2007 г. е открит Музей на Халина Пошвятовска.[2]
Гробът на Халина и Адолф Пошвятовски се намира в гробището на св. Рох в Ченстохова.
Награди
[редактиране | редактиране на кода]- Nagroda pierścienia (1967)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Halina Poświatowska – ciekawość świata silniejsza niż chęć życia // polskieradio.pl, 23 май 2014. Посетен на 4 ноември 2014. (на полски)
- ↑ Iga Czerkieska, Katarzyna Jezierska. „Dom Poezji – Muzeum Haliny Poświatowskiej“. Warszawa, Muzeum Częstochowskie, 2007. ISBN 978-83-601286-5-7.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Bartelski, Lesław. „Polscy pisarze współcześni (1939 – 1991)“. Warszawa, Wydawnictwo naukowe PWN, 1995. ISBN 83-01-11593-9.
- Халина Пошвятовска // Литературен свят. Посетен на 5 ноември 2014.
- Халина Пошвятовска // Фабер. Посетен на 5 ноември 2014.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((pl)) Творби на Халина Пошвятовска Архив на оригинала от 2014-11-04 в Wayback Machine. на сайта poswiatowska.org
- ((pl)) Портал за Халина Пошвятовска на сайта koniczynka.art.pl
|
