Хайнрих XI (Хенеберг-Шлойзинген)
Хайнрих XI | |
граф в Калтеннордхайм | |
Роден | |
---|---|
Починал | 10 септември 1475 г.
|
Семейство | |
Баща | Вилхелм I[1] |
Братя/сестри | Вилхелм II |
Хайнрих XI (VIII) фон Хенеберг-Шлойзинген, наричан „Неспокойния“, „Младия“ (1429) (на немски: Heinrich XI (VIII) von Henneberg-Schleusingen, „der Unruhige“, „der Jüngere“ (1429)) от фамилията на графовете на Хенеберг, е духовник до 1445 г., след това граф в Калтеннордхайм.
Живот
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 17 март 1422 година. Той е вторият син на граф Вилхелм I фон Хенеберг-Шлойзинген († 1424 в Кипър) и съпругата му принцеса Анна фон Брауншвайг-Гьотинген († 1426), вдовица на маркграф Вилхелм I фон Майсен († 1407), дъщеря на херцог Ото I фон Брауншвайг-Гьотинген († 1394) и Маргарета фон Юлих-Берг († 1442). По-големият му брат е управляващият граф Вилхелм II (* 1415; † 1444).
Хайнрих XI започва духовническа кариера и се отказва от наследството от баща му в Хенеберг-Шлойзинген. Той е записан в университетите в Ерфурт (1433) и Кьолн (1436). По-късно е домхер в Кьолн (1436), Вюрцбург (ок. 1437), архидякон във Вюрцбург (1455) и домхер в Бамберг (1438 – 1448).
По-големият му брат Вилхелм II умира при лов на 8 януари 1444 г. и оставя малолетни синове. Хайнрих XI напуска през 1445 г. духовничеството, жени се и има претенции за графството Хенеберг против племенниците си. Води и битки. Така започват големи неспокойствия в страната. Намесват се херцог Вилхелм III от Ваймар и маркграф Албрехт Ахилес от Бранденбург.
От 1445 до смъртта си 1475 г. Хайнрих XI управлява в Амт Калтеннордхайм. Той има множество конфликти със съседните господства.
Умира на 10 септември 1475 г. в Калтеннордхайм, Тюрингия. Погребан е в катедралата на Вюрцбург.
Деца
[редактиране | редактиране на кода]Хайнрих XI има една дъщеря:[2]
- Маргарета фон Хенеберг († 1491)
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Constantin Kronfeld: Thüringisch-Sachsen-Weimarische Geschichte. Böhlau, Weimar 1878. (Landeskunde des Grossherzogthums Sachsen-Weimar-Eisenach, Teil 1) [rezensiert von:] Ulrich Stechele; S. 78f.
- Ulrich Heß: Henneberg, Grafen von. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 8, Duncker & Humblot, Berlin 1969, ISBN 3-428-00189-3, S. 536 – 538
- Johannes Mötsch, Henneberg, Grafen von, in: Historisches Lexikon Bayerns Stand: 8. April 2010
- Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. XVI, Tafel 147.
- Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. I/1, Tafel 22.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ 140581588 // Посетен на 10 юни 2020 г.
- ↑ Heinrich XI. Graf v.Henneberg-Schleusingen, ww-person.com
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Kaltennordheim Архив на оригинала от 2016-11-02 в Wayback Machine., Rhönlexikon
- Grafen von Henneberg-Schleusingen, historisches-lexikon-bayerns.de
- Die Grafen von Henneberg Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.. Jan Thorbecke Verlag, Ostfildern 2003.