Направо към съдържанието

Хайнрих VIII (Ортенбург)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Хайнрих VIII
германски полковник
Роден
Починал
29 август 1622 г. (28 г.)
Семейство
БащаХайнрих VII

Хайнрих VIII (X) фон Ортенбург (на немски: Heinrich VIII (X) von Ortenburg; * 19 август 1594, замък Валдек при Кемнат; † 19 август 1622, Фльорюс, Белгия) от Имперското графство Ортенбург е обрист на охранителния полк в пфалцската войска през Тридесетгодишната война.

Той е вторият син на граф Хайнрих VII фон Ортенбург (1556 – 1603) и втората му съпруга Йоханета фрайин цу Винеберг/Жанета фон Виненбург-Байлщайн (1565 – 1625), дъщеря на фрайхер Филип II фон Винебург-Байлщайн, бургграф на Алцай (1538 – 1600), и Юта фон Сайн-Витгенщайн († 1612). По-големият му брат Фридрих Казимир (1591 – 1658) е имперски граф на Ортенбург (1627 – 1658).

През голямата част от детството си Хайнрих VIII вероятно живее в Господството Валдек в Горен Пфалц. През 1617 г. той тръгва с флотата от единадесет кораба на граф Лудвиг фон Льовенщайн към Венеция да помага на Република Венеция в конфликта ѝ против Фриули. 23-годишният Хайнрих получава командването на пехотинска рота.[1] Когато флотилията пристига на целта си, Фриули и Венеция вече са разрешили конфликта си. Затова Хайнрих VIII създава на пергамент красива морска карта с нарисуван пътя на флотилията.[2]

Бохемците свалят получилия бохемската корона ерцхерцог Фердинанд II като крал и избират на 26 август 1619 г. Фридрих фон Пфалц за техния нов владетел. Въпреки това Фердинанд изненадващо е коронован за император в Прага.

Битката при Фльорюс (1622)

Граф Хайнрих VIII е вече на служба при херцог Кристиан фон Брауншвайг-Волфенбютел. Той получава на 25 години командването на над 1000 коне. Във войската на граф Петер Ернст II фон Мансфелд, той тръгва за Прага.[2] На 8 ноември 1620 г. се състои „битката на Бела гора“ близо до Прага, между войската на Католическата лига и бохемската войска. Бохемската главна войска под командването на княз Кристиан I фон Анхалт-Бернбург е решително победена. Бохемският Зимен крал, курфюрст Фридрих V фон Пфалц, бяга след това от Бохемия, но държи още здраво своята бохемска кралска титла.

През 1622 г. Хайнрих е полковник на кон в охранителната гарда на Мансвелд и командир на десет военни роти.[1]

Хайнрих VIII (X) фон Ортенбург умира неженен и бездетен на 28 години на 19 август 1622 в битката при Фльорюс в Белгия против испанския военачалник Гонсало Фернандес де Кордоба.[3][4]

  • Friedrich Hausmann: Die Grafen zu Ortenburg und ihre Vorfahren im Mannesstamm, die Spanheimer in Kärnten, Sachsen und Bayern, sowie deren Nebenlinien. In: Ostbairische Grenzmarken – Passauer Jahrbuch für Geschichte Kunst und Volkskunde, Nr. 36, Passau 1994 (S. 9 – 62).
  • Walter Fuchs: Graf Heinrich XIII. von Ortenburg. Ein Kriegsmann von Format. In: Donau Bote 7 (1986), Ausgabe vom Dienstag, 16. Dezember 1986 (S 24 – 26).
  • Walter Fuchs: Die letzte Schlacht des Grafen Heinrich VIII. zu Ortenburg. In: Donau-Bote 20 (1999), Ausgabe vom Dienstag, 19. Januar 1999 (S. 26 f).
  • Walter Krüssmann: Ernst von Mansfeld (1580 – 1626); Grafensohn, Söldnerführer, Kriegsunternehmer gegen Habsburg im Dreißigjährigen Krieg. Berlin 2010 (Duncker & Humblot, Historische Forschungen, Bd. 94); ISBN 978-3-428-13321-5; darin biographische Note zu Ortenburg (S. 270 Anm. 383), u.a. mit Angaben zu seinen persönl. Motiven, sowie (S. 444 – 454) ausführliche Beschreibung der Schlacht bei Fleurus (1622), mit kritischer Beurteilung des Ausgangs.
  • Johann Ferdinand Huschberg: Geschichte des herzoglichen und gräflichen Gesammthauses Ortenburg aus den Quellen bearbeitet, Sulzbach 1828.
  • ~Europäische Stammtafeln, J.A. Stargardt Verlag, Marburg, Schwennicke, Detlev (Ed.). V 80.
  1. а б Walter Fuchs: Die letzte Schlacht des Grafen Heinrich VIII. zu Ortenburg. In Donau Bote 20 (1999), 19. Januar 1999, S. 26 f.
  2. а б Walter Fuchs: Graf Heinrich XIII. von Ortenburg. Ein Kriegsmann von Format. In: Donau-Bote 7 (1986), 16. Dezember 1986, S. 24 – 26.
  3. Heinrich X. v. Ortenburg, ww-person.com
  4. Graf Heinrich X zu Ortenburg, Genealogics – Leo van de Pas