Хайнрих II (Ройс-Гера)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Хайнрих II.
| Хайнрих II | |
 Граф Хайнрих II Ройс-Гера (млада линия) | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 3 декември 1635 г.
|
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Род | Дом Ройс |
| Баща | Хайнрих XVI Ройс-Гера |
| Майка | Доротея фон Золмс-Лаубах |
| Деца | Хайнрих X (Ройс-Лобенщайн) Хайнрих III (Ройс-Шлайц) Хайнрих II (Ройс-Гера-Залбург) |
| Хайнрих II в Общомедия | |
Хайнрих II Ройс-Гера (млада линия) (на немски: Heinrich (II) Posthumus Reuß (jüngere Linie); Heinrich der Jüngere Postumus; * 10 юни 1572 в Гера; † 13 декември 1635 също там) е господар на Гера, Лобенщайн и Обер-Кранихфелд. Той е прародител (точно: прапрапрапрапрадядо) на Виктория.
Той е единственият, постум роден, син на Хайнрих XVI (I) Ройс цу Гера (1530 – 1572), основателят на „младата линия Ройс“, и втората му съпруга графиня Доротея фон Золмс-Лаубах (1547 – 1595), дъщеря на граф Фридрих Магнус фон Золмс-Лаубах-Зоненвалде (1521 – 1561) и графиня Агнес фон Вид († 1588).[1]
През 1608 г. Хайнрих II подарява гимназията Рутенеум (днес Goethe-Gymnasium/Rutheneum). в Гера. Той е съветник на три императора и често гост в дворовете във Виена и Дрезден, интересува се от музика.
По случай неговата смърт Хайнрих Шюц компонира 1635/1636 г. Musikalische Exequien.
Фамилия
[редактиране | редактиране на кода]Хайнрих II се жени два пъти.
На 7 февруари 1594 г. той се жени за Магдалена фон Хоенлое (1572 – 1596), дъщеря на граф Волфганг фон Хоенлое-Вайкерсхайм-Лангенбург и графиня Магдалена фон Насау-Диленбург.[2] Те имат една дъщеря:
- Доротея Магдалена (1595 – 1640), омъжена 1620 за бургграф Георг II фон Кирхберг (1569 – 1641)
Хайнрих II се жени през 1597 г. за Магдалена II фон Шварцбург-Рудолщат (1580 – 1652), дъщеря на граф Албрехт VII фон Шварцбург-Рудолщат, с която има децата:[3][4]
- Юлиана Мария (1598 – 1650), омъжена на 9 октомври 1614 г. в Шлайц за граф Давид фон Мансфелд-Хинтерорт-Шраплау (1571 – 1628)
- Хайнрих I (*/† 1599)
- Агнес (1600 – 1642), омъжена на 10 юни 1627 г. в Гера за граф Ернст Лудвиг фон Мансфелд-Хинтерорт-Хелдрунген (1605 – 1632)
- Елизабет Магдалена (1601 – 1641)
- Хайнрих II (1602 – 1670), господар цу Гера и Заалбург
- Хайнрих III (1603 – 1640), господар цу Ройс-Шлайц
- Хайнрих IV (1604 – 1628)
- Хайнрих V (*/† 1606)
- Хайнрих VI (*/† 1606)
- София Хедвиг (1608 – 1653)
- Доротея Сибила (1609 – 1631), омъжена на 12 юни 1627 г. в Гера за фрайхер Кристиан Шенк фон Таутенбург (1599 – 1640)
- Хайнрих VII (1610 – 1611)
- Хайнрих VIII (*/† 1613)
- Анна Катарина (1615 – 1682)
- Хайнрих IX (1616 – 1666), господар цу Шлайц
- Ернестина (1618 – 1650), омъжена на 20 октомври 1639 г. в Хартенщайн за фрайхер Ото Албрехт фон Шьонбург-Хартенщайн (1601 – 1681)
- Хайнрих X (1621 – 1671), господар цу Лобенщайн и Еберсдорф
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Ferdinand Hahn: Heinrich der Jüngere Postumus. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 11, Duncker & Humblot, Leipzig 1880, S. 579 – 583.
- Heike Karg: Die Sterbens-Erinnerung des Heinrich Posthumus Reuss (1572 – 1635). Konzeption seines Leich-Prozesses. Aktenband Cb Nr. 4 im Bestand Gemeinschaftliche Regierung Gera des Thüringischen Staatsarchivs Greiz (= Forschungs-und Gedenkstätte Heinrich-Schütz-Haus Bad Köstritz. Sonderreihe Monographien. Bd. 5). (Transkription/kritischer Bericht). Quartus-Verlag, Jena 1997, ISBN 3-931505-28-6.
- Hagen Enke: Dissertationis de Henrici Posthumi Rutheni vita et regno historicae commentatio. Vorbereitende Überlegungen zu einer Monographie über das Leben und die Regierungszeit des Heinrich Posthumus Reuß (1572/95 – 1635). In: Jahrbuch des Museums Reichenfels-Hohenleuben. Heft 44 ZDB 507686 – 9 = 159. Jahresbericht des Vogtländischen Altertumsforschenden Vereins zu Hohenleuben e.V., 2000, S. 17 – 34.
- Hagen Enke: Heinrich Posthumus Reuß (1572/95 – 1635) und die Fruchtbringende Gesellschaft. In: Klaus Manger: Die Fruchtbringer – eine Teutschhertzige Gesellschaft (= Jenaer Germanistische Forschungen. NF Bd. 10). Winter, Heidelberg 2001, ISBN 3-8253-1148-1, S. 39 – 60.
- Thomas Gehrlein: Das Haus Reuss. Älterer und Jüngerer Linie (= Deutsche Fürstenhäuser. Bd. 19). 2., überarbeitete Auflage. Börde-Verlag, Werl 2006, ISBN 3-9810315-3-9.
- Heike Karg: Das Leichenbegängnis des Heinrich Posthumus Reuß 1636. Ein Höhepunkt des protestantischen Funus (= Kasseler Studien zur Sepulkralkultur. Bd. 17). Arbeitsgemeinschaft Friedhof und Denkmal, Kassel 2010, ISBN 978-3-924447-46-5 (Zugleich: Jena, Universität, Dissertation, 2009).
- Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. I/3, Tafel 361.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Reuss 5, genealogy.euweb.cz
- ↑ Hohenlohe 3, genealogy.euweb.cz
- ↑ Heinrich 'the Younger', Herr zu Schleiz, Gera, Graf & Herr zu Plauen, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com
- ↑ Heinrich XXIX. Reuss v.Plauen, ww-person.com
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Heinrich XXIX. Reuss v.Plauen, ww-person.com
- The House of Reuss, genealogy.euweb.cz
- Haus Reuß, haus-reuss.de
- Stiftung Reußische Sarkophage (in Gründung)
|
