Направо към съдържанието

Хайнрих Рантцау

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Хайнрих Рантцау
Henrik Rantzau
хуманист, финансов и политически съветник на датските крале
Хайнрих Рантцау на 60 години с Елефантен-орден
Хайнрих Рантцау на 60 години с Елефантен-орден
Роден
Починал
Герб
Семейство
БащаЙохан Рантцау
ДецаФранц Рантцау
Брайде Рантцау
Герхард Рантцау
Магдалена Рантцау
Маргарета фон Рантцау
Хайнрих Рантцау в Общомедия
Хайнрих Рантцау
Замък Брайтенбург

Хайнрих Рантцау (на немски: Heinrich Rantzau; Heinrich Ranzow; Pseudonym: Christianus Cilicius Cimber; * 11 март 1526 в дворец Щайнбург в Зюдерау; † 1 декември 1598 в дворец Брайтенбург) е благородник от Рантцау в Южен Шлезвиг-Холщайн, държавник, хуманист, географ, астролог, автор, финансов и политически съветник на датските крале и датски щатхалтер/„produx cimbricus“ (1556 – 1598) в кралската част на Шлезвиг-Холщайн. Наричан е „Кристианус Циликиус Цимбер“.

Той е най-големият син на Йохан Рантцау (1492 – 1565) и съпругата му племенницата му Анна Валстроп (ок. 1505 – 1582), дъщеря на Герт Валстроп († 1500) и Катерина Рантцау в Нойдорф.

Родът Рантцау принадлежи към най-богатите и влиятелни фамилии на Шлезвиг-Холщайн, през 16 и 17 век е собственик на ок. 70 имоти в страната.

Хайнрих започва на 12 години да следва в университет Витенберг. С по-макият му братовчед Даниел Рантцау (1529 – 1569) той посещава къщата на Мартин Лутер. От 1548 г. той и братовчед му са в свитата на Адолф I фон Шлезвиг-Холщайн-Готорп в двора на император Карл V.

Крал Кристиан III прави младия Хайнрих през 1554 г. на кралски съветник и на 1 март 1556 г. също негов щатхалтер (produx) в херцогствата Шлезвиг и Холщайн.

Хайнрих Рантцау умира на 72 години на 1 декември 1598 г. в дворец Брайтенбург.

Фамилия

[редактиране | редактиране на кода]

Хайнрих Рантцау се жени на 23 октомври 1554 г. за Кристина фон Хале (* 11 декември 1533 в дворец Раден; † 26 юли 1603 в дворец Брайтенбург), наследничка на Дракенбург и Ринтелн, дъщеря на Франц фон Хале-Дракенбург-Ринтелн (1509 – 1553) и Кристина Рамел († 1533). Тя има зестра четири тона злато, в над 400 000 гулден за заложени документи.[1]

Те имат дванадест деца, седем сина и пет дъщери, от които седем умират след родителите си:[2][3]

  • Франтц Рантцау (* 28 август 1555; † 21 февруари 1612), господар на Шьонвайде, женен на 4 октомври 1584 г. за Анна Розенкрантц (* 12 май 1566; † 18 октомври 1618)
  • Брайде Рантцау (1556 – 1618), 1602. г. щатхалтер на Копенхаген, женен 1579 г. за София Еириксдотер Розенкрантц
  • Герд/Герхард Рантцау (* 18 октомври 1558, Зегеберг; † 18/28 януари 1627, Копенхаген), датски щатхалтер в кралската част на Шлезвиг-Холщайн (1600 – 1627), женен 1613 г. за Доротря фон Брокдорф († 1630)
  • Магдалена Рантцау (* 22 ноември 1559; † 21 ноември 1635, Кил), омъжена 1573 г. за Клауз фон Алефелдт (1543 – 1616)
  • Теодор Рантцау (1562 – 1573)
  • Йохан, умира на 16 г. от чума като студент в Хайделберг
  • Фридрих, на 30 г. на френска служба, нападнат, ограбен и убит от крадци
  • Кай, умира от чума, на 29 г. на дипломатическа мисия
  • Катарина Рантцау (1563 – 1587), омъжена на 28 януари 1582 г. за Фридрих фон Алефелдт (1551 – 1607)
  • Олегард Рантцау (1565 – 1619), омъжена 1582 г. за Бенедикт фон Алефелдт (1546 – 1606)
  • Елизабет Рантцау (* 4 юни 1567; † 1 януари/6 февруари 1646), омъжена на 7 май 1587 г. за Кай фон Рантцау (1566 – 1607)
  • Маргарета фон Рантцау (* 18 октомври 1568; † 5 януари 1629), омъжена на 13 октомври 1583 г. за Балтазар фон Алефелд (1559 – 1626)

Произведения

[редактиране | редактиране на кода]
  • Christianus Cilicius Cimber (= Heinrich Rantzau): Belli Dithmarsici descriptio. Basel: Regius 1570. Straßburg: Bernhard Jobin 1574. Wieder abgedruckt in Albert Krantz: Regnorum Aquilonarium Chronica. Frankfurt: Wechel 1575 and 1583. Neu herausgegeben, eingeleitet und übersetzt von Fritz Felgentreu, Schleswig: Landesarchiv Schleswig-Holstein 2005 ISBN 3-931292-78-9.
  • ed. Theophilus Sylvius: Catalogus imperatorum. Antwerpen: Plantin 1580. Leipzig: Steinmann 1581. Leipzig: Deffner 1584. Dritte Ausgabe unter dem Titel Exempla quibus astrologiae certitudo comprobatur. Köln: Cholinus 1585.
  • De somniis. Rostock: Myliander 1591, zuvor veröffentlicht in Rantzaus Epitaphia in obitum patris, Leipzig 1584, und in Michael Boiemus’ Historia de somniis eorumque eventibus, Wittenberg 1587.
  • De conservanda valetudine. Leipzig: Steinmann 1576. Oft wiederaufgelegt und übersetzt. Erste deutsche Ausgabe VD 16 R 229, Weiss 3103, Leipzig Steinmann für Wittich, 1585.
  • Commentarius Bellicus. Frankfurt a. M.: Palthenius 1595.
  • Epitaphia in obitum patris. Leipzig: (Deffner) 1584.
  • De origine Cimbrorum. 1594., Vorher abgedruckt in: Peter Lindeberg: Hedysmata. Hamburg: Steinbach 1592.
  • Ranzovianum Calendarium. Hamburg: Wolff 1590. Vermehrte Zweitauflage: Diarium sive Calendarium Romanum (secunda editio). Wittenberg: Axinus 1593, auch unter dem Titel: Opusculum astronomicum. Wittenberg: Axinus 1593. Hamburg: Jandechius 1594. Hamburg: Lucius 1596. Leipzig 1596.
  • Tractatus astrologicus. Frankfurt a. M.: Wechel 1593. Wittenberg: Meissner 1594.
  • Cimbricae Chersonesi descriptio nova. Abgedruckt in E. J. v. Westphalen: Monumenta inedita rerum Germanicarum … I, Leipzig 1739. Neuausgabe mit deutscher Übersetzung von Hans Braunschweig in Heinrich Rantzau (1526 – 1598), Königlicher Statthalter in Schleswig und Holstein. Ein Humanist beschreibt sein Land. Ausstellungskatalog Schleswig: Landesarchiv Schleswig-Holstein 1999 (= Veröffentlichungen des Schleswig-Holsteinischen Landesarchivs. 64) 1999, ISBN 3-931292-57-6.

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Heinrich Handelmann: Rantzau, Heinrich. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 27, Duncker & Humblot, Leipzig 1888, S. 278 f.
  • Dieter Lohmeier: Heinrich Rantzau. Humanismus und Renaissance in Schleswig-Holstein. Kleine Schleswig-Holstein-Bücher, Band 50, Heide (Boyens), 2000 ISBN 3-8042-0858-4
  • Karl von Rantzau: Das Haus Rantzau: eine Familien-Chronik. J.G. Müller, Celle 1865, Digitalisat des Exemplars der Bayerischen Staatsbibliothek München
  • Günther Oestmann: Heinrich Rantzau und die Astrologie. Ein Beitrag zur Kulturgeschichte des 16. Jahrhunderts Braunschweig 2004 (= Disquisitiones Historiae Scientiarum. Braunschweiger Beiträge zur Wissenschaftsgeschichte, 2) ISBN 3-927939-65-X
  • Heinrich Rantzau (1526 – 1598) – Statthalter in Schleswig-Holstein. Ein Humanist beschreibt sein Land. Ausstellungskatalog Schleswig: Landesarchiv Schleswig-Holstein 1999 (=Veröffentlichungen des Schleswig-Holsteinischen Landesarchivs 64) 1999 ISBN 3-931292-57-6
  • Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. XVI, Tafel 126.
  • Leo van de Pas: Genealogics.org.
  • Genealogisches Handbuch des Adels, Gräfliche Häuser. 1988 582
  • Ancestor List of HRH Bernhard Prince of The Netherlands, Verheecke, José. 590
  • Kwartierstaat van Caitlin O'Connor-Veth , Veth, Drs. Arie.
  • Ahnenliste 1998, Baudissin, Count Felix von. 2052
  • Danmarks Adels Aarbog. 1930 40 – 1
  • Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. XXII, Tafel 13.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Detlef Dreessen: Die Legende vom unermesslichen Reichtum der Christine von Halle. Архив на оригинала от 2017-11-11 в Wayback Machine. www.kulturstadt-badsegeberg.de Архив на оригинала от 2021-08-03 в Wayback Machine.
  2. ↑ Heinrich von Rantzau, Danish Governor of Schleswig-Holstein, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com
  3. ↑ Henrik Rantzau, geneagraphie.com

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Хайнрих_Рантцау&oldid=12021380“.