Направо към съдържанието

Хайнрих Волрад (Валдек)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Хайнрих Волрад
граф на Валдек-Айзенберг
Роден
Починал
15 юли 1664 г. (22 г.)
Герб
Семейство
БащаФилип Дитрих
МайкаМария Магдалена фон Насау-Зиген
Братя/сестриАмалия Катарина фон Валдек-Айзенберг

Хайнрих Волрад фон Валдек-Айзенберг (на немски: Heinrich Wolrad von Waldeck-Eisenberg) е от 1645 г. граф на частичното графство Валдек-Айзенберг и господар на Кулемборг в Гелдерланд.[1]

Роден е на 28 март 1642 година в Кулемборг (днес в Нидерландия). Той е син на граф Филип Дитрих фон Валдек-Айзенберг (1614 – 1645) и графиня Мария Магдалена фон Насау-Зиген (1622 – 1647), дъщеря на граф Вилхелм фон Насау-Хилхенбах и графиня Кристина фон Ербах.[2] Той има една сестра Амалия Катарина (1640 – 1699), омъжена на 26 декември 1664 г. в Аролзен за граф Георг Лудвиг I фон Ербах-Ербах (1643 – 1693).

След смъртта на баща му през 1645 г. малолетният Хайнрих Волрад е под регентството на чичо му Георг Фридрих. През 1659 г. императорът го обявява за пълнолетен.

Хайнрих Волрад се жени на 27 януари 1660 г. в Аролзен за графиня Юлиана Елизабет фон Валдек-Вилдунген (* 1 август 1637; † 20 март 1707, Рейнхардсхаузен), дъщеря на братовчед му граф Филип VII фон Валдек-Вилдунген (1613 – 1645) и съпругата му графиня Анна Катарина фон Сайн-Витгенщайн (1610 – 1690).[3][4] Бракът е бездетен.[5] Те резидират в замък Айзенберг (днес в Корбах).

Хайнрих Волрад е регент заедно с графиня Анна Катарина фон Сайн-Витгенщайн (1610 – 1690) на Кристиан Лудвиг фон Валдек (1635 – 1706) и Йосиас II фон Валдек-Вилдунген и Пирмонт (1636 – 1669), синовете на братовчед му граф Филип VII фон Валдек-Вилдунген.

Хайнрих Волрад умира на 22 години в Грац на 15 юли 1664 г., по пътя, когато иска да се включи в имперската войска във войната против османците 1663/1664 г. Наследен е от чичо му Георг Фридрих (1620 – 1692).

  • Louis Friedrich Christian Curtze: Geschichte und Beschreibung des Fürstenthums Waldeck. Arolsen, 1850 (S.66, S.74)
  • Kamill von Behr: Genealogie der in Europa regierenden Fürstenhäuser nebst der Reihenfolge sämtlicher Päpste. Leipzig, 1854 (S.135)
  • Historisch-kritischer Kommentar zu Yarks Eisenberg. In: Waldeckische Gemeinnützige Zeitschrift, Jg. 1, 1837, S.389