Направо към съдържанието

Хаджи Димитър (балада)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Хаджи Димитър.

Хаджи Димитър
АвторХристо Ботев
Първо издание1873 г.
Румъния
Оригинален езикбългарски
Видбалада
Публикувано ввестник „Независимост

„Настане вечер, месец изгрее,
звезди обсипят свода небесен.
Гора зашуми, вятър повее,
Балканът пее хайдушка песен!“

– Седма строфа от баладата, изписана със златни букви върху вратата на поезията в Париж.

„Хаджи Димитър“ е балада, написана от българския поет и революционер Христо Ботев и издадена за пръв път през 1873 година във вестник „Независимост“. Творбата се състои от 12 строфи.

История на творбата

[редактиране | редактиране на кода]

Датата на написване е неизвестна, но според Захарий Стоянов Ботев я декламира дълго преди публикацията.[1] Стихотворението е публикувано с малки поправки и в стихосбиркатаПесни и стихотворения“, която Христо Ботев издава съвместно със Стефан Стамболов.

Творбата е написана по повод сражението на връх Бузлуджа на 18 юли 1868 година, при което Хаджи Димитър е смъртоносно ранен и почива от раните си двадесетина дни по-късно в подножието на връх Кадрафил, в Сърнена Средна гора, където според някои предположения е и погребан. Народната памет поддържа мита за това, че войводата остава жив след кървавото сражение, но историческите източници свидетелстват, че е изгубил живота си при последната битка на четата.[2]

Заглавието съдържа име на конкретна историческа личност. Това обвързва творбата с извънтекстовата реалност. В самия текст обаче името не присъства, а е заменено от обобщителното „юнак“ и от третоличното местоимение „той“. В „Хаджи Димитър“ се споменава и друга историческа личност – Стефан Караджа.

Жанровата същност на текста е обект на дълги дискусии в българското литературознание. Характеризиран е като ода, като текст, съчетаващ одически, баладически и елегически елементи, както и чрез общото понятие песен.[3] Най-разпространеното жанрово определение за творбата е балада.[4][5]

Творбата не може да бъде характеризирана като поема, доколкото в нея силен превес има лирическото начало за сметка на епическото (напр. липсва времева необратимост). В произведението се преплитат митологичните и фолклорните мотиви, с познанието от автора на хайдушкия начин на живот. Първо се чува шумоленето на листата на дърветата и чак по-сетне се усеща полъха на вятъра.

Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за:
  1. Хаджи Димитър // slovo.bg. Посетен на 14 януари 2010.
  2. Маркова, Зина. Четата от 1868 година : По случай 150-годишнината от рождението на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. София, Издателство на Българската академия на науките, 1990. с. 101 - 102.
  3. Георгиев, Никола. Жанр, херменевтика и един прочит на „Хаджи Димитър“ // Сто и двадесет литературни години. Електронно издание Варна: LiterNet, 2001–2002.
  4. Богданов, Иван. „Балада“ // Енциклопедичен речник на литературните термини. София: Петър Берон, 1993, с. 51.
  5. Георгиев, Никола. Ботевата балада „Хаджи Димитър“ // Сто и двадесет литературни години. Електронно издание. Варна: LiterNet, 2001–2002.

Критика за произведението

[редактиране | редактиране на кода]