Фьойани
Фьойàните (на френски: feuillants) (също фьойетани) са членове на политически клуб в Париж, основан през юли 1791 г. по време на Френската революция[1]. Прозвището си получават по мястото на своите заседания – в едно помещение, принадлежало преди това на манастира Фьойетан на улица „Сен Оноре“[2]:с. 440. Пълното наименование на клуба е „Общество на приятелите на конституцията, заседаващи при фьойаните“.
Фьойетаните са умерени якобинци, които напускат Якобинския клуб след бягството на краля до Варен и след като на 16 юли 1791 г. якобинците приемат петиция за свалянето на краля. Ръководна роля сред фьойаните играят А. Барнав, А. Ламет, А. Дюпор, абат Сийес, а сред най-видните им представители е маркиз дьо Лафайет.
Клубът на фьойаните е съставен от представители на едрата буржоазия и либералното дворянство, подкрепящи конституционната монархия, установена с Конституцията от 1791 г.. В Учредителното събрание от 1789 – 1791 г. фьойаните играят фактически ръководна роля. Те присъстват значително и в Националното законодателно събрание (1791 – 1792), в което са 264 души и са най-консервативната му част, подкрепяща краля. След въстанието на 10 август 1792 г., което на практика сваля монархията, клубът на фьойаните прекратява своето съществуване, а някои от неговите лидери като маркиз дьо Лафайет дори се опълчват срещу революцията.
В литературата фьойани биват наречени и привържениците на конституционната монархия от периода 1789 – 1791 г., преди още самият клуб да бъде учреден.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Борислав, Гаврилов. История на новото време. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2011. ISBN 978-95407-3081-3. с. 166.
- ↑ Дюше, Жан. История на Запада. София, ИК „ЛИК“, 2003. ISBN 954-607-589-2. с. 722.