Фьодор Славянски

Фьодор Славянски
Фёдор Миха́йлович Славя́нский
	Фьодор Славянски Фёдор Миха́йлович Славя́нский
	Автопортрет, 1850г.
Роден	1817г. Берёзовский Рядок (?), Новгородска губерния
Починал	1876г. Санкт Петербург
Погребан	Смоленско православно гробище, Санкт Петербург, Русия
Националност	Руска империя
Учил в	Императорска художествена академия
	Фьодор Славянски в Общомедия

Фьодор Славянски, на руски Фёдор Миха́йлович Славя́нский, роден през 1817 в Берёзовский Рядок (?), Новгородска губерния, починал през 1876, в Санкт-Петербург е руски художник от крепостните селяни, ученик на А. Г. Венецианов, академик от Императорската художествена академия, представител на романтичния академизъм.

Живот

Фьодор, крепостен на помешчика Андрей Семенски, се ражда вероятно в село Березьовски рядок, в имението на семейство Туганович, Валдайски уезд, Новгородска губерния. По други данни усадбата на Семенски се е намирала в село Въйшково, Въйшневолодски уезд, Тверска губерния и художникът е роден там.^[1]

Художникът рано проявява своя талант, самостоятелно се занимава с иконопис в артела на иконописците. През 1839г. А. Г. Венецианов кани Фьодор като „зрял художник“ в своята художествена школа в имение си Сафонково. През същата година Фьодор участва в благотворителна лотария в полза на Санкт- Петербургската детска болница, като предава три свои картини.

Освободен е от крепостничество около 1840г. със застъпничеството на Венецианов за две хиляди рубли.Венецианов препоръчва да започне занятия в Императорската художествена академия. Известно време след постъпването си като волнослушател (волноприходящ ученик) в Художествената академия Фьодор получава фамилията „Славянски“. Венецианов настоявал Фьодор да получи неговата фамилия- Венецианов, и дори подава официална молба, която обаче бива отклонена. Някои изследователи смятат, че поради това, че първоначално Славянски се наричал Фьодор Михайлович син понякога го бъркат с другия ученик на Венецианов –Михайлов (Г. К. Михайлов). ^[2]

Фьодор Славянски се обучава в Художествената академия под ръководството на професорите А.Г. Варнек и А.Т. Марков, но продължава да взема уроци и при Венецианов.

Едновременно с обучението си Славянски и Николай Алексеевич Бурдин(1814—1857), също ученик на Венецианов, започват през1840г. работа в Малката църква на Зимния дворец (1814—1857). Това съобщава Венецианов на Обществото за поощрение на художниците. Тъй като е известна картината на Бурдин, изобразяваща интериора на църквата, по -скоро става въпрос не за стенописи, а за картини с интериора на църквата, чието възстановяване след пожар в Зимния дворец е била завършено година по-рано.

През 1842г. Славянски получава сребърен медал на Академията, през 1845г. – званието „некласен (свободен, т. е. извън таблицата с ранговете) художник“, през 1847г. – втори сребърен медал и особената похвала на Съвета на Академията.

През 1852г. Славянски е определен за кандидат на Императорската художествена академия за картината „На балкона“ и портретите на Бекман (брата на жена му) и на Свечин,(по други данни за картината „На балкона“ и портрет на заслужения ректор В.К.Шебуев). През същата година става член на Академията.

През следващата година получава чина на титулярен съветник, а от 1854г. работи като учител по рисуване в Лесовъдния институт на град Санкт Петербург. В годините 1862-75 е преподавател по рисуване в девическата гимназия на Василевския остров и в Петровската женска гимназия в Санкт-Петербург. Дава и частни уроци.

Получава чин на колежки асессор през 1859., което му дава и правото на дворянство.И така, започвайки Живота си като крепостен селянин, го завършва като дворянин.

Семейството на художника

Женен за Александра Богдановна Бекман.

Братът на жена му — Константин Богданович Бекман — известен учен, професор в Лесовъдния институт, директор на Лисинското учебно лесничейство в Царскоселски уезд, Санкт-Петербургска губерния.
Другият брат на съпругата му- Николай Богданович Бекман – е преподавател в Търговското училище в Санкт Петербург, действителен статски съветник, финансов деятел, член на Английския клуб.
Синът на художника - Кронид Фьодорович Славянски - е известен акушер- гинеколог.

През своето поприще като художник Фьодор Славянски е рисувал многократно жена си и родствениците им.

Внучката на художника – Олга Кронидовна Славянска, съпруга на изкуствоведа барон Н. Н. Врангел, предава през трийсетте години на 20.век много картини като дар на Руския музей.

Погребан е на Смоленското православно гробище в Санкт Петербург заедно с жена си, дъщерите Лидия и Олга и зет му. Фундаментът на паметника е запазен, но кръстът е изгубен.

Наследство

Днес са известни повече от осемдесет творби, пазени в държавни музея и нееднократно показвани на изложби.

Източници

↑ Вероятно, Вышково в современном Удомельском районе, по соседству с имением Венецианова, но нельзя сразу полностью исключать и Вышково (Лихославльский район)
↑ Из-за того, что не имея фамилии, Славянский сперва именовался Фёдор Михайлов (сын), его, по некоторым данным, иногда путают с другим учеником Венецианова, Михайловым (Г. К. Михайловым?)

Литература

Алексеева Т. В. Художники школы Венецианова / Т. В. Алексеева. — 2-е изд., перераб. и доп. — М. : Искусство, 1982. — 419 с. : ил. — 25 000 экз. — OCLC 9379405.
Венецианов А. Г. и др. Алексей Гаврилович Венецианов : Статьи. Письма. Современники о художнике / Сост., вступ. статья и примеч. А. В. Корниловой. — Л. : Искусство, 1980. — 391 с., 25 л. ил. : ил. — (Мир художника). — 50 000 экз. — OCLC 7876311.
Виноградов Б. К., Иванова Н. И. Венецианов в Сафонково : Жизнь, творчество, гибель, потомки / Культурно-исторический фонд «Удомля»; авт.-сост.: Б. К. Виноградов, Н. И. Иванова. — Великий Новгород : Виконт, 2020. — 464 с. : ил. — ISBN 978-5-6042052-3-5. — OCLC 1334017095.
Кондаков C. Н. Юбилейный справочник Императорской Академии художеств. 1764–1914 : в 2 т. / составил С. Н. Кондаков. — СПб. : Товарищество Р. Голике и А. Вильборг, 1915. — Т. 2 : Часть биографическая. — С. 182. — [4], VI, 454, [5] с. : ил., портр. — OCLC 707072219.
Савинов А. Н. Федор Михайлович Славянский / А. Н. Савинов // Русское искусство : очерки о жизни и творчестве художников. Первая половина девятнадцатого века / под ред. А. И. Леонова. — М. : Искусство, 1954. — С. 637–642. — 744 с., 15 л. ил. : ил. — 20 000 экз. — OCLC 489749250.
Подушков Д. Л. Художник А. Г. Венецианов в Удомельском крае. Удомельские ученики : [жизнь и творчество] / Д. Л. Подушков. — Изд. 2-е. — Вышний Волочек : Ирида-прос, 2019. — 135 с. : ил., цв. ил., портр. — 1100 экз. — ISBN 978-5-93488-221-2. — OCLC 1377491472.
Виноградов Б. К., Иванова Н. И., Сорока Л. Н. «…согласен дать ему свободу за 2000 руб.»

Линкове

Профиль Ф. М. Славянского на официальном сайте Российской академии художеств
Семейная история художника

[1] Вероятно, Вышково в современном Удомельском районе, по соседству с имением Венецианова, но нельзя сразу полностью исключать и Вышково (Лихославльский район)

[2] Из-за того, что не имея фамилии, Славянский сперва именовался Фёдор Михайлов (сын), его, по некоторым данным, иногда путают с другим учеником Венецианова, Михайловым (Г. К. Михайловым?)

[1]

[2]