Фьодор Минин
| Фьодор Минин Фëдор Алексеевич Минин | |
| руски мореплавател и изследовател | |
| Роден |
1709 г.
|
|---|---|
| Починал | 1765 г.
Руска империя |
| Националност |  Русия |
| Научна дейност | |
| Област | Хидрография |
Фьодор Алексеевич Минин (на руски: Фëдор Алексеевич Минин) е руски щурман, мореплавател, изследовател на Арктика, член на Великата северна експедиция.
Изследователска дейност
[редактиране | редактиране на кода]От 1734 до 1738 участва в западния отряд на Великата северна експедиция с ръководител лейтенант Дмитрий Овцин, задачата на която е описанието на брега на Сибир между устията на Об и Енисей. След ареста на Овцин през 1738 става ръководител на експедицията. От 1738 до 1740 прави три неуспешни опита да заобиколи от север п-ов Таймир.
През лятото на 1738 г., на кораба „Два Пощальона“, заедно с Дмитрий Василиевич Стерлегов, проследява и картира западните брегове на п-ов Таймир от устието на Енисей до 75º 15` с.ш., в т.ч. източния бряг на Енисейския залив и на 18 август открива остров Диксон (25 км2, ) и нос Североизточен, от който брегът завива на изток. По-нататъшния път е преграден от непроходими ледове и Минин се връща обратно.
Изследванията през лятото на 1739 пропадат не по вина на Минин, а поради късното доставяне на снаряжение и провизии, затова излиза в плаване чак на 31 юли. Тежката ледова обстановка в Енисейския залив обаче налага скоро да се върне назад за ново зимуване. В средата на януари 1740 изпраща своя помощник, щурмана Дмитрий Василиевич Стерлегов в поход на север. През март и април, движейки се с кучешки впрягове, той извършва описание на 500 км от крайбрежието на Карско море от нос Североизточен до 75° 29' с.ш. Поради снежна слепота на 14 април тръгва обратно и след половин месец, на 72° с.ш., в Енисейския залив се среща с Минин. С кораба Минин отплава на 3 юли 1740 и заедно с отряда на Стерлегов достига на север до 75° 15' с.ш., като северно от устието на река Пясина открива шхерите Минин (). Непроходими ледове не позволяват по-нататъшното придвижване на североизток.
На съставената от Минин и Стерлегов карта за първи път са нанесени около 1000 км от крайбрежието на Таймирския п-ов и многочислените малки крайбрежни острови. В Адмиралтейството обаче не повярват на картата им – азиатския континент не може да отива толкова далеч на север и на картата на Морската академия, издадена през 1741 г., вместо откритата от двамата брегова линия е показана сравнително равна крайбрежна линия.
Памет
[редактиране | редактиране на кода]Неговото име носят:
- връх Минин (, 143 м), на п-ов Минин, в северозападната част на п-ов Таймир;
- залив Минин () на Карско море, на северозападното крайбрежие на п-ов Таймир;
- залив Минин () на Карско море, на северозападното крайбрежие на п-ов Таймир;
- нос Минин (), най-северната точка на п-ов Мамонт, част от Гиданския п-ов;
- нос Минин (), на п-ов Минин, на западното крайбрежие на п-ов Таймир;
- нос Минин (), най-западната точка на остров Таймир, в архипелага Норденшелд;
- о-ви Минин () в Карско море, в устието на река Енисей;
- полуостров Минин (), на северозападното крайбрежие на п-ов Таймир;
- проток Минин () в Карско море, между Еленовите о-ви на северозапад и континента на югоизток;
- шхери Минин () в Карско море, покрай западното крайбрежие на п-ов Таймир.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Аветисов, Г. П., Имена на карте Арктики.
- Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982 – 86
- Т. 3 Географические открытия и исследования нового времени (середина ХVІІ – ХVІІІ в.), М., 1984, стр. 116 – 117.