Фридрих I фон Сарверден
| Фридрих I фон Сарверден | |
| граф на Сарверден | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1131 г.
|
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Баща | Готфрид I фон Близкастел |
| Братя/сестри | Фолмар I фон Близкастел Дитрих фон Хюнебург |
| Деца | Фолмар I фон Сарверден |
Фридрих I фон Сарверден (на немски: Friedrich I Graf von Saarwerden; † сл. 1131) е първият граф на Сарверден (през 1111/1131).[1]
Произход и наследство
[редактиране | редактиране на кода]Той е син на граф Готфрид I фон Близкастел († сл. 1127) и съппругата му от Лотарингия. Внук е на граф Готфрид III фон Близгау († сл. 1098) и Матилда от Люксембург, дъщеря на граф Конрад I Люксембургски († 1086) и Клеменца дьо Поату († 1142).
Брат е на Фолмар I фон Близкастел († сл. 1179), граф на Близкастел, Грегор († сл. 1179), абат на Прюм (1171 – 1179), Ида фон Близкастел († 1190), любовница на херцог Хайнрих Лъв († 1195), и на Хедвиг фон Близкастел, омъжена за Герхард, бургграф на Ринек и Майнц († сл. 1127).
Граф Фридрих I получава при подялбата с брат му имоти на Горен Саар и на Среден Близ, към това имперския замък Киркел, Сарверден и Бокенхайм, имоти в Санкт Вендел и Волферсвайлер (днес част от Нофелден) и фогтайте Вайсенбург и Хербитцхайм. През 1131 г. граф Фридрих I и съпругата му Гертруд подаряват манастир Вьоршвайлер като домашен манастир, на мястото на римския „Глория Романорум“ (Gloria Romanorum) като бенедиктински манастир и поставят монаси от манастир Хорнбах под един приор.[2]
Фамилия
[редактиране | редактиране на кода]Фридрих I фон Сарверден се жени за Гертруд фон Бюкен от Лотарингия († 13 декември сл. 1131). Те имат един син:[3][4]
- Фолмар I фон Сарверден († сл. 1149/1150/1165/1166), женен за Стефани фон Мьомпелгард († сл. 1131), дъщеря на граф Дитрих II фон Мьомпелгард († 1163, Дом Скарпон) и Маргарета фон Клеве, дъщеря на граф Дитрих V фон Клеве († 1193) и графиня Маргарета от Холандия († 1203).
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Hans-Walter Herrmann: Geschichte der Grafschaft Saarwerden bis zum Jahre 1527. 2 Bände, Saarbrücken 1957 – 1962, zugleich Dissertation, Saarbrücken 1959
- Kurt Hoppstädter und Hans-Walter Herrmann: Geschichtliche Landeskunde des Saarlandes, Band 2: Von der fränkischen Landnahme bis zum Ausbruch der französischen Revolution, Saarbrücken 1977. Die Grafen von Saarwerden S. 262 – 265
- Hans-Walter Herrmann: Geschichte der Grafschaft Saarwerden bis zum Jahre 1527. Band 1, Saarbrücken 1958, S. 261f. zum Grabstein Heinrichs III. von Saarwerden
- Hans-Walter Herrmann und Josef Adolf Schmoll genannt Eisenwerth: Kloster Wörschweiler 1131 – 1981. In: Homburger Hefte, Jahrgang 1981.
- Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. I/2, Tafel 200B., Vol. XXVI, Tafel 11. Tafel 22., Vol. XVII, Tafel 120., Vol. XVIII, Tafel 155.
- Unknown author, Europaische Stammtafeln by Isenburg, chart 159, 156.
- ~Europäische Stammtafeln, J.A. Stargardt Verlag, Marburg, Schwennicke, Detlev (Ed.). 6:159
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Friedrich I Graf von Saarwerden, fmg.ac
- ↑ Andreas Neubauer: Regesten des Klosters Wörschweiler. Veröffentlicht durch den Historischen Verein der Pfalz e. V., 1921, S. 22
- ↑ Friedrich I, Graf von Saarwerden, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com
- ↑ Friedrich I. Graf v.Saarwerden, ww-person.com
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Friedrich I Graf von Saarwerden, Genealogics ~ Leo van de Pas continued by Ian Fettes
- Literatur über Grafschaft Saarwerden, Saarländische Bibliographie