Фридрих II фон Берг
| Фридрих II фон Берг Friedrich von Berg | |
| архиепископ на Кьолн | |
| Роден |
около 1120 г.
|
|---|---|
| Починал | 15 декември 1158 г.
|
| Религия | Католическа църква[1] |
| Управление | |
| Период | 1156 – 1158 |
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Баща | Адолф II |
| Братя/сестри | Бруно III фон Берг Арнолд фон Берг Еберхард I фон Берг-Алтена Енгелберт I Адолф фон Берг |
Фридрих II фон Берг (на немски: Friedrich von Berg; * ок. 1120; † 15 декември 1158 при Павия), е като Фридрих II от 1156 до 1158 г. архиепископ на Кьолн.
Живот
[редактиране | редактиране на кода]Той е син на Адолф II († 1170), граф на Берг, и втората му съпруга Ирмгард от Шварценбург-Васербург, племенница на Фридрих I фон Шварценбург, архиепископ на Кьолн (1100 – 1131), дъщеря на граф Енгелберт фон Шварценбург († сл. 1125). Брат е на архиепископ Бруно III фон Берг, племенник на архиепископ Бруно II фон Берг и чичо на архиепископ Св. Енгелберт I фон Кьолн.
Фридрих е от 1140 до 1156 г. пропст на „Св. Георг“ в Кьолн. През 1150 г. в оспорвани избори е избран за епископ на Утрехт, но това не е признато от крал Конрад III. През май 1156 г. в Кьолн има отново оспорван избор на епископ. По-младите от колегията избират Фридрих фон Берг за архиепископ. Император Фридрих I Барбароса го признава на събрание в Регенсбург и го изпраща в Рим за помазване за епископ, където и папа Адриан IV през 1157 г. го признава.
Фридрих е учен, човечен и печели сърцата на много хора. Той е верен на император Фридрих Барбароса и го придружава в неговия втори поход в Италия. Той пада от кон и умира на 15 декември 1158 г. при Павия. Погребан е в манастир Алтенберг.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Friedrich Wilhelm Oediger: Geschichte des Erzbistums Köln. Band 1: Das Bistum Köln von den Anfängen bis zum Ende des 12. Jahrhunderts. 2. Auflage. Bachemn, Köln 1972, ISBN 3-7616-0158-1.
- Stefan Burkhardt: Mit Stab und Schwert. Bilder, Träger und Funktionen erzbischöflicher Herrschaft zur Zeit Kaiser Friedrich Barbarossas. Die Erzbistümer Köln und Mainz im Vergleich, Thorbecke, Stuttgart 2008, S. 35.
- Eduard Machatschek: Geschichte der Bischöfe des Hochstiftes Meissen in chronologischer Reihenfolge (…). Dresden 1884. S.119.