Фридрих III (Нюрнберг)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Фридрих III.
Фридрих III Friedrich III | |
бургграф на Нюрнберг | |
Роден |
около 1220 г.
|
---|---|
Починал |
Кадолцбург, Федерална република Германия |
Герб | |
Семейство | |
Род | Хоенцолерн[1] |
Баща | Конрад I |
Братя/сестри | Конрад II |
Съпруга | Елизабет фон Андекс-Мерания (1246 – 18 декември 1272) |
Деца | Фридрих IV (Нюрнберг) Йохан I Елизабет фон Цолерн-Нюрнберг Анна фон Цолерн-Нюрнберг Аделхайд фон Цолерн-Нюрнберг Мария фон Цолерн-Нюрнберг |
Фридрих III фон Нюрнберг (на немски: Friedrich III von Nürnberg, „der Erber“) от род Хоенцолерн е бургграф на Нюрнберг от ок. 1260/1261 до 1297 г.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е е около 1220 година в Нюрнберг, Херцогство Бавария. Той е първият син на бургграф Конрад I (1186 – 1260/1261) и Аделхайд фон Фронтенхаузен. По-малкият му брат е Конрад II (1220 – 1314), наричан Благочестиви.
От 1246 г. той е женен за Елизабет († 18 декември 1272), сестрата на последния мъжки наследник на богатите херцози на Мерания, херцог Ото II, когото наследява в областта на Байройт през 1248 г.[2]
Още докато баща му е жив, той всъщност управлява от 1250 г. През 1261 г. той наследява баща си. През 1273 г. участва в кралските избори за Рудолф I фон Хабсбург, с когото е приятел и който му дава правата на княз. Фридрих получава кралския съд във Франкия, участва в имперската война против изгонения Отокар II Пршемисъл от Бохемия и се бие в битката на Моравското поле при Дюрнкрут през 1278 г. През това време той става собственик на Ерланген, Арцберг, Вунзидел и други територии.
Умира на 14 август 1297 година в Кадолцбург, Бавария.
Фамилия
[редактиране | редактиране на кода]Първи брак: през 1246 г. с Елизабет фон Андекс-Мерания († 18 декември 1272), дъщеря и наследник на херцог Ото I († 1234) от Андекска династия. Те имат децата:[3]
- Йохан († пр. 24 април 1262), убит близо до Нюрнберг
- Зигмунд († пр. 24 април 1262), убит близо до Нюрнберг
- Мария (* ок. 1249, Нюрнберг; † 25 ноември или 28 март 1298), омъжена пр. 28 юли 1263 г. за граф Лудвиг V фон Йотинген († 9 ноември 1313)
- Аделхайд (* ок. 1260; † 30 май 1307), омъжена пр. 25 март 1273 г. за граф Хайнрих II фон Кастел († ок. 1307)
- Елизабет († ок. 1288), омъжена I. пр. 17 април 1280 г. за Еберхард II фон Шлюселберг († 1284); II. пр. 13 март 1285 г. за граф Готфрид II фон Хоенлое-Уфенхайм-Ентзе († 1289/1290)
- дете (1277 – 1278)
Втори брак: през 1275 г. с принцеса Хелена от Саксония (* 1247, † 12 юни 1309), дъщеря на саксонския херцог Албрехт I от фамилията Аскани и третата му съпруга Хелена от Брауншвайг (1231 – 1273), дъщеря на херцог Ото I Детето. Тя е вдовица на Хайнрих I херцог на Бреслау. Фридрих III има с нея децата:
- Йохан I (ок. 1279 – 1300), бургграф на Нюрнберг
- Анна († ок. 1357), омъжена през 1297 г. за граф Емихо фон Насау († 1334)
- Фридрих IV (ок. 1287 – 1332), бургграф на Нюрнберг
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- M. Spindler, A. Kraus: Geschichte Frankens bis zum Ausgang des 18. Jahrhunderts. München 1997. ISBN 3-406-39451-5.
- Theodor Hirsch: Friedrich III., Burggraf von Nürnberg. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 7, Duncker & Humblot, Leipzig 1877, S. 570 f.
- Günther Schuhmann: Friedrich III., Burggraf von Nürnberg. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 5, Duncker & Humblot, Berlin 1961, ISBN 3-428-00186-9, S. 522.
- Alfred Wendehorst: Friedrich III., Burggraf von Nürnberg. In: Lexikon des Mittelalters (LexMA). Band 4, Artemis & Winkler, München/Zürich 1989, ISBN 3-7608-8904-2, Sp. 951.
- Erika Bosl: Friedrich III., Burggraf von Nürnberg. In: Karl Bosl: Bosls bayerische Biographie. Pustet, Regensburg 1983, ISBN 3-7917-0792-2, S. 223 f. (online[неработеща препратка], Website der Universitätsbibliothek Regensburg).
- Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. I/2, Tafel 196.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.wikitree.com // Посетен на 4 юли 2019 г.
- ↑ Hohenzollern 1, genealogy.euweb.cz
- ↑ Friedrich III, Burggraf von Nürnberg & Abenberg, Pfandherr zu Plassenburg & Kulmbach, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com