Направо към съдържанието

Фридрих Каулбарс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Фридрих Каулбарс
Фридрих (Федор) Карлович Каульбарс
руски офицер

Роден
Естландска губерния, Руска империя
Починал

Националност Русия

Фридрих (Фьодор) Карлович Каулбарс (на руски: Федор Карлович Каульбарс) е руски барон, офицер, полковник. Участник в Руско-турската война (1877 – 1878).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Фридрих Каулбарс е роден на 12 октомври 1836 г. в Естляндска губерния в семейството на потомствен лутерански дворянин. Ориентира се към военното поприще. Завършва школата за гвардейски подпрапорщици и кавалерийски юнкери през 1856 г. Произведен е в първо офицерско звание прапоршчик с назначение във 2-ри лейбгвардейски стрелкови батальон. Бързо печели репутация на един от най-добрите стрелци. Постепенно се издига във военната кариера. Повишен е във военно звание полковник с назначение в 1-ви стрелкови батальон (1870). Командир е последователно на 4-ти стрелкови батальон и 118-и пехотен Шуйски пехотен полк (1872).

Участва с полка в Руско-турската война (1877 – 1878).На 18/30 юли 1877 г. по време на Втората атака на Плевен, 118-и пехотен Шуйски полк е оставен в общия резерв на 125-и Курски и 126-и Рилски пехотни полкове от бригадата с командир генерал-майор Андрей Горшков. Полкът се включва в боя към 17 часа. Атакувани са „Араб табия“, „Атуф паша табия“ и „Ибрахим бей табия“. В момента на атаката Каулбарс се намира на крайния десен фланг на лявата руска колона и пред 2-ра стрелкова рота. Заедно с 6-та рота, 7-ма рота и 3-ти батальон, следвани от остатъците на 125-ти Курски и 126-ти Рилски пехотни полкове са вляво от укрепление № 11 „Атуф паша табия“ и атакуват укрепления №9 „Баш табия“ и №10 „Араб табия“. В 18 часа, с дружни усилия, изтласкват турците от окопите пред главната квартира на Осман паша, а укрепление №10 е превзето. Полковник Фридрих Каулбарс е ранен в крака, но не напуска боя. Не позволява на войниците да го изнесат в превързочния пункт. Продължава да командва своите войници, докато не получава нова рана в лявата ръка. Трети път е ранен отново в лявата ръка при което пада от коня. Конят е убит по време на опит да се качи на него. Войниците се спускат към него, качват го на носилка и го изнасят назад. Докато е на носилката, изсвистява снаряд и се пръсва на осколки. Осколките раняват тежко Каулбарс в стомаха и гърдите. В последните минути на своя живот се обръща към своя адютант с думите: „Е, юноша, прощавайте! Обърнете лицето ми към неприятеля! Дайте ми в ръката вашият револвер! Благодаря! ...сега не ще отдам живота си даром. Вървете в боя!“

Героичната му смърт е пример за мъжество и достойно изпълнен армейски дълг.

Паметник[редактиране | редактиране на кода]

Паметник на офицерите от 117-и Ярославски и 118-и Шуйски пехотни полкове, убити при втората атака на Плевен на 18 юли 1877 г.

В памет на загиналите офицери във втората атака на Плевен полковник Фьодор Каулбарс, капитан Сергей Суворов, поручик Антон Непокойчицкий, подпоручици Константин Жукович, Петър Доброволский, Иван Сомойлович, Валериан Вержбицкий, прапорщици Михаил Андреевский и Афанасий Агашкин от 118-и Шуйски пехотен полк и подпоручик Иван Хребтухов от 117-и Ярославски пехотен полк до редута „Омер бей табия“ е издигнат паметник във вид на мраморна колона с метален кръст. В съседство с него се издига паметникът на убитите 475 войници и подофицери от 117-и Ярославски пехотен полк и 378 войници и подофицери от 118-и Шуйски пехотен полк.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

  • баща - барон Карл Романович Каулбарс (Karl Ludwig von Kaulbars) – генерал-лейтенант (1802 – 1870)
  • майка - Наталия Фьодоровна (Natalie von Engelhardt) – първа съпруга на баща му (1807 – 1881)
  • съпруга - Густава Линдрос (Gustava Lindroos)
  • сестра - Екатерина Карловна (Katharina (Kitty) von Kaulbars) (1833 – 1912)
  • брат - Роман Карлович (Reinhold Fredrik von Kaulbars) (1835 – 1902)
  • сестра - Анна Карловна (Anna von Ungern-Sternberg von Kaulbars) (1839 – 1861).
  • мащеха - Мария Александровна (Maria von Essen) (1838 – 1916)
  • полубрат - Евгений Карлович (1862 – 1919)
  • сестра - Елена Карловна (Helena von Kaulbars) (1863 – ?)
  • полубрат - Владимир Карлович (1865 – 1893)
  • полусустра - Олга Карловна (1866 – 1874)
  • полубрат - Александър Карлович (1868 – 1912)

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Волков С. В. Генералитет Российской империи. Энциклопедический словарь генералов и адмиралов от Петра I до Николая II. Том I. А—К. М., 2009.
  • Сборник материалов по Русско-Турецкой войне 1877 – 78 гг. на Балканском полуострове, Санкт-Петербург, 1898 – 1911, Вып. 1 – 97.
  • Зыков С., Война 1877 – 1878 г. в Европейской Турций, т.1.
  • Георгиев Г. и Топалов В. Кратка история на освободителната война 1877 – 1878, София, 1958 г.
  • Описание русско-турецкой войны 1877 – 78 гг. на Балканском полуострове, т.III, Санкт-Петербург, 1904 г. с. 295 – 296.
  • Война 1877 и 1878 гг. Выпускъ III-й, Санкт-Петербург, 1879 г. с. 283.
  • Старчевский, А. Памятник Восточной войны 1877 – 1878 гг., заключающий в себе в алфавитном порядке биографические очерки всех отличившихся, убитых, раненых и контуженных: генералов, штаб и обер-офицеров, докторов, санитаров, сестер милосердия и отличившихся рядовых, С.-Петербург, 1878, с. 150.
  • plevendnes.com Архив на оригинала от 2016-09-17 в Wayback Machine.
  • Geni.com