Фридрих Вилхелм фон Реден
| Фридрих Вилхелм фон Реден | |
 | |
| Роден |
11 февруари 1804 г.
|
|---|---|
| Починал | 12 декември 1857 г.
|
| Погребан | Виена, Австрия |
| Фридрих Вилхелм фон Реден в Общомедия | |
Фридрих Вилхелм Ото Лудвиг Фрайхер фон Реден (на немски: Friedrich Wilhelm Otto Ludwig Freiherr von Reden), с псевдоним Фридрих Вимунд, е немски статистик и политик. Смятан е за пионер на статистиката като цяло и на финансовата статистика в частност.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 11 февруари 1804 година в замъка Вендлинхаузен (Липе).[1] Син е на хановерския оберлейтенант Клаус фон Реден (1774 – 1840) и Филипин Огюст Амели от рода Книге, писателка и преводачка. Посещава училища в Лемго и Детмолд и учи право и камерални науки в Гьотинген. В Гьотинген става член на Корпус Лунабургия. Там той получава докторската си степен през 1823 година, а следващата година постъпва на държавна служба в Хановерското кралство. Издига се до помощник-офицер в Министерството на търговията. От 1832 година е избран в първата камера на хановерския парламент.
През 1834 г. е един от съоснователите на търговската асоциация на Кралство Хановер; до 1840 г. е генерален секретар на организацията. В знак на протест срещу отмяната на конституцията през 1837 г. Реден напуска държавната служба. През следващите години той работи като писател и пътува из Европа. Между 1841 и 1843 г. е специален директор и по този начин старши служител на железопътната компания „Берлин-Щетинер“. През 1843 г. Реден се присъединява към пруското министерство на външните работи като консултант по индустриални и търговски въпроси. Той е един от организаторите на Германското търговско изложение в Берлин (1844). През 1846 г. Реден е съосновател на Асоциацията за немска статистика и е редактор на вестника на асоциацията.
След началото на революцията от 1848 г. е избран за депутат във Франкфуртското национално събрание. Там той е член на фракцията Westendhall и на икономическата комисия. Докладчик за германското търговско законодателство в пленума на парламента. През това време той временно е и член на втората камара на Хановерския парламент. Провежда кампания за приемането на конституцията Паулскирхе дори след началото на контрареволюцията в Прусия.
Оттогава Реден работи като автор на свободна практика и живее във Виена от 1854 г. Там той участва и в международния конгрес по статистика през 1857 г. малко преди смъртта си. Смятан е за пионер на статистиката като цяло и на финансовата статистика в частност. Икономическата статистика и по-специално железопътната статистика са в центъра на неговите публикации. През 1856 г. е избран за член на Леополдина
Подобно на дядо си, Адолф Фрайхер Книге, Реден принадлежи към масонството.[2]
Сведения за българите
[редактиране | редактиране на кода]В труда си Die Türkei und Griechenland in ihrer Entwicklungs-Fähigkeit: Eine geschichtlich-statistische Skizze, издадена в 1856 година, Фридрих фон Реден дава редица сведения за характера, нравите, бита и броя на българите, населяващи европейската част на Османската империя. както и в съседните държави като Русия.[3]
| „ | Най-многобройното племе в Европейска Турция са славяните, ако българите се разглеждат като клон на същото. Въпреки че същинските българи са от угрийски произход, те все пак се обединили бързо с по-многобройните подчинени на тях славяни в един народ с предимно славянски облик, което било свързано с приемането на християнството, с въвеждането на славянската литургия и употребата на кирилицата. Освен провинция България, в голямата си част с българи са населени и Румелия, Македония, а спорадично Тесалия, Албания и южната част на Сърбия. При значителното разширение на този народ, който живее от устието на Дунав надолу до гръцката граница и свързва Османската империя в две точно противоположни точки със съседните държави, допускането за броя на жителите от 4 1/2 милиона изглежда достоверно, от които 2 1/4 милиона могат да се причислят към същинската провинция България. В съседните части на Русия се намират 80 000 <...> Османската империя отучила българите постепенно от военния заанаят и ги насочила към препитание от земеделие и животновъдство. Оттам и оживлението в подобряване на собственото им имуществено положение е най-отличителната черта на българите в сравнение с останалите племена в Турция, без това да обяснява името им на най-работна и прилежна част от славянския род, с което се ползват у много по-нови етнографи <...> Най-работни са жените, които наред с грижите си за домакинството и участието им в обработването на земята се занимават прилежно с предене и плетене. В градовете българите са старателни търговци <...> Българите се отличават със своята чистота на нравите си, поради което браковете са най-често щастливи и надарени с много на брой деца. Един развод, който в Дунавските княжества е ежедневие, в България е почти нечувано нещо <...> Дори чумата намира по-рядко прием при българите, които вземат предпазни мерки, отколкото при фаталистичните мохамедани.[4][5] | “ |
Избрани трудове
[редактиране | редактиране на кода]- Die Türkei und Griechenland in ihrer Entwicklungs-Fähigkeit: Eine geschichtlich-statistische Skizze. Frankfurt am Main, Völcker, 1856
- Denkschrift über die österreichische Gewerbe-Ausstellung in Wien 1845, deren Verhältnis zur Industrie des Deutschen Zollvereins und die gegenseitigen Handelsbeziehungen. Berlin: Schroeder, 1846
- Zeitschrift des Vereins für Deutsche Statistik, unter Mitarbeit mehrerer Mitarbeiter hrsg. von Friedrich Wilhelm von Reden, Verein für Deutsche Statistik, Berlin: Schneider [Nummern 1.1847 - 2.1848; damit Erscheinen eingestellt
- Erwerbs- und Verkehrs-Statistik des Königstaats Preussen. In vergleichender Darstellung, Darmstadt: Jonghaus, 1853 (4 Teile)
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Ferdinand Stolle: Friedrich Wilhelm Freiherr von Reden. In: Die Gartenlaube. Heft 4, 1858, S. 55, 56 (Volltext [Wikisource]).
- Constantin von Wurzbach: Reden, Friedrich Wilhelm Otto Ludwig Freiherr von. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 25. Theil. Kaiserlich-königliche Hof- und Staatsdruckerei, Wien 1873, S. 107–111 (Digitalisat).
- Karl Wippermann: Reden, Friedrich Freiherr von. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 27, Duncker & Humblot, Leipzig 1888, S. 513–515.
- Reden, Friedrich Wilhelm von. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 21, Duncker & Humblot, Berlin 2003, ISBN 3-428-11202-4, S. 241 (Digitalisat).
- Egbert Weiß: „Corpsstudenten in der Paulskirche“, in: Einst und Jetzt, Sonderheft 1990, München 1990, S. 33
- Friedrich Wilhelm Otto von Reden im Lexikon Westfälischer Autorinnen und Autoren
- Gothaisches genealogisches Taschenbuch der adeligen Häuser 1905. Sechster Jahrgang, S. 692
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Wurzbach, D. C. v. Reden, Friedrich Wilhelm Otto Ludwig Freiherr von // Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich: enthaltend die Lebensskizzen der denkwürdigen Personen, welche seit 1750 in den österreichischen Kronländern geboren wurden oder darin gelebt und gewirkt haben Vol. 25. Wien. с. 107.
- ↑ Stefan-Ludwig Hoffmann: The Politics of Sociability: Freemasonry and German Civil Society, 1840–1918. University of Michigan Press, ISBN 978-0-472-11573-0, S. 314.
- ↑ Етнография на Македония, Извори и материали в два тома. Т. 1. София, Издателство на Българската академия на науките, 1992. ISBN 954-430-061-9. с. 129.
- ↑ Етнография на Македония, Извори и материали в два тома. Т. 1. София, Издателство на Българската академия на науките, 1992. ISBN 954-430-061-9. с. 129 – 130.
- ↑ Reden, Friedrich Wilhelm von. Die Türkei und Griechenland in ihrer Entwicklungs-Fähigkeit: Eine geschichtlich-statistische Skizze. Frankfurt am Main, Völcker, 1856. с. 72 – 72.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Friedrich Wilhelm von Reden (Statistiker) в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
