Направо към съдържанието

Френска източна армия

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Френската източна армия (на френски: Armée d'Orient, Armée française d'Orient (AFO)) е полева армия на Франция по време на Първата световна война.[1]

Армията е формирана през септември 1915 година след превземането на Сърбия от страните на Централните сили. Акостира на пристанището в Солун на 5 октомври заедно с Британската солунска армия. Въпреки няколкото настъпления, Македонският фронт се стабилизира на гръцко-сръбската граница до септември 1918 година, когато българската армия се разпада след поражението при Добро поле.

На 11 август 1916 година всички войски на Антантата на Солунския фронт се обединяват под общо ръководство под ново име - Съглашенска Източна армия. Върховен командващ на тази армия е Морис Сарай, заменен като командир на Френската източна армия от Виктор Кордоние.

  • 156-а пехотна дивизия (от октомври 1915), преди това част от експедиционния корпус в Дарданелите
  • 57-а пехотна дивизия (от октомври-ноември 1915)
  • 122-ра пехотна дивизия (от октомври-ноември 1915)
  • 17-а колониална пехотна дивизия (от февруари 1916), преди това част от експедиционния корпус в Дарданелите
  • 30-а пехотна дивизия (от септември-декември 1916)
  • 76-а пехотна дивизия (от септември-декември 1916)
  • 11-а колониална пехотна дивизия (от септември-декември 1916)
  • 16-а колониална пехотна дивизия (от септември-декември 1916)
  • Конна бригада, формирана от войници от Армията от Африка

След загубата на България във войната през есента на 1918 година, Френската източна армия се разделя на 3 части:

  • Дунавска армия, създадена на 28 октомври 1918 година, действала в Румъния и Крим. Ръководена от:
  • Унгарска армия, създадена на 1 март 1919 година и разтурена на 31 август 1919 година. Ръководена от:
  • Експедиционен корпус за окупацията на Константинопол. Ръководена от: