Фрегати клас Алваро де Басан
Фрегати клас „Álvaro de Bazán“ (тип F100) | |
Емблема | |
---|---|
Флаг | |
Клас и тип | фрегата |
Служба | |
Поръчан | 31 януари 1997 г. |
Заложен | 1999 г. |
Спуснат на вода | 2012 г. |
Основни характеристики | |
Клас | Álvaro de Bazán |
Бруто тонаж | 5800 – 6400 t |
Дължина | 146,72 m |
Ширина | 18,6 m |
Газене | 4,75 m |
Задвижване | CODOG (комбинирано дизели и газотурбини) |
Скорост | 28,5 възела |
Далечина на плаване | 5000 морски мили при скорост 18 възела |
Екипаж | 216 души |
Радиолокационни станции (РЛС) | БИУС AEGIS SPY-1D/(V) SPS-67(V) или ARIES CS ARIES CIT-25DF AN/SSPS-73 или ARIES NAV AN/SPG-62 FCR RTN-30 Rigel Въоръжение = 127 mm АУ Mk.45 Mod.2 48-клетъчни УВС Mk.41 за зенитни ракети: 48 зенитни ракети Standard SM-2MR Block IIIA/RIM-66L 192 зенитни ракети RIM-162 Evolved Sea Sparrow 2x4 контейнера за ПКР RGM-84 Sub-Harpoon block II 2 три-тръбни торпедни апарата Mk.32 Mod.9 324 mm с 12 торпеда Mk.46 Mod.5 2 20 mm/25 mm АУ 4 тежки картечници Browning M2 12,7 mm хангар за щатен вертолет Sikorsky Seahawk SH-60B LAMPS III |
Хидроакустическа система (ХАС) | LWHP53SN |
Радиоелектронно оборудване | Indra SLQ-380 Aldebarán CESELSA Regulus Mk 9500 |
Фрегати клас „Álvaro de Bazán“ (тип F100) в Общомедия |
Фрегатите от клас „Álvaro de Bazán“, известни още като фрегати тип F100, са многоцелеви надводни бойни кораби с разширени възможности за противо-въздушна отбрана благодарение на американската система Аеджис.
Основен техен оператор са Испанските кралски ВМС, а разработчик е компанията „Навантия-Басан“, която ги строи в корабостроителницата си във Ферол. Главният кораб от серията е кръстен в чест на адмирал Алваро де Басан.
Фрегатите от този клас са най-компактните кораби, въоръжени със системата Аеджис на американската Lockheed Martin, която компания е основен подизпълнител на испанската. Характерна нейна особеност е надстройката с активни фазирани антенни решетки за радара AN/SPY-1. Архитектурата на системата позволява проследяването на стотици въздушни цели и действията в мрежови условия, в които множество участници обменят информация за бойната обстановка в реално време. Монтираната на борда им система е олекотен вариант на системата, с която са въоръжени американските разрушители клас „Arleigh Burke“ (за които е разработена по начало), както и японската им разновидност клас „Kongō“ и южнокорейската им разновидност клас „Sejong the Great“. Норвежките кралски ВМС са въоръжени с фрегати клас „Fridtjof Nansen“, които са експортен вариант на испанските фрегати, а освен това Кралските австралийски ВМС също са поръчали три разрушителя клас „Hobart“ от този тип. Разликата между американските, японските и южнокорейските разрушители и испанските, норвежките и австралийските фрегати е, че вторите имат наполовина водоизместването на първите.
Основната разлика в означението на кораби със сравнително сходни възможности идва от развитието на новите технологии във военноморското дело и промяната в оперативните доктрини на съвременните военноморски сили. Докато преди десетилетия кораб с водоизместване не по-голямо от 3000 тона би бил фрегата, а при водоизместване над 4000 тона попада в клас разрушител, между 6000 и 8000 тона би бил лек крайцер, а около 10 000 тона и нагоре се класифицира като тежък крайцер, днес това не е така. Необходимостта от по-голяма автономност и допълнителните количества ГСМ и провизии за екипажа, както и повишаване на защитеността и комфорта му и оптималното разполагане на по-обемни и тежки сензори и боекомплекти налагат повишаване на водоизместването. Същевременно класификацията на бойните кораби се превръща в политически въпрос, защото поръчката на разрушители за замяната на фрегати създава разбирането на ескалация във военните разходи и развитие, което би могло да доведе до нов период на интензивна надпревара във въоръженията. Затова представителите на подтипове на един клас бойни кораби получават различни означения (испанските и норвежките фрегати и австралийските разрушители). Затова и американските, японските и южнокорейските разрушители са обозначени така, въпреки че в предишни исторически периоди биха били класифицирани като тежки крайцери.
Фрегатите от клас „Álvaro de Bazán“ са първите модерни кораби на испанските кралски ВМС, които притежават корпус от корабна стомана с балистична защита, както и силова установка, монтирана на вибро-поглъщати подложки, които да намалят акустичната сигнатура и възможността корабът да бъде засечен от сонар на подводница. Първоначалният договор за поръчката на четири кораба възлиза на 1683 милиона евро, но с ескалацията достига до 1810 милиона евро.[1] Цената на петия, допълнително поръчан кораб F105 възлиза на €834 милиона[1], тъй като е видоизменен проект с промени във водоизместването, въоръжението, Бойната система за информация и управление и радио-електронното оборудване. Корабът става прототип за австралийските разрушители клас „Hobart“.
Представители
[редактиране | редактиране на кода]Първоначалните оперативни планове на испанските кралски ВМС предвиждат необходимостта от шест единици от този клас. По-късно фрегатите Рохер де Лаурия (F105) Хуан де Аустриа (F106) са канселирани, но впоследствие е поръчан пети кораб от серията – Кристобал Колон (F105).
Борден номер |
Име | Пуснат на вода |
Приет в строя |
Забележка |
---|---|---|---|---|
Испанският клас фрегати клас „Álvaro de Bazán“ включва пет кораба: | ||||
F101 | Алваро де Басан | 31 октомври 2000 г. | 19 септември 2002 г. | в строя |
F102 | Алмиранте Хуан де Борбон | 28 февруари 2002 г. | 3 декември 2003 г. | в строя |
F103 | Блас де Лесо | 16 май 2003 г. | 16 декември 2004 г. | в строя |
F104 | Мендес Нуньес | 12 ноември 2004 г. | 21 март 2006 г. | в строя |
F105 | Рохер де Лауриа | отменен | ||
F106 | Хуан де Аустриа | отменен | ||
F105 | Кристобал Колон | 4 ноември 2010 г. | 23 октомври 2012 г. | в строя |
Норвежкият клас фрегати клас „Fritjof Nansen“ включва пет кораба: | ||||
F310 | КНВ Фритьоф Нансен | 3 юни 2004 | 5 април 2006 г. | в строя |
F311 | КНВ Роал Амундшен | 25 май 2005 г. | 21 май 2007 г. | в строя |
F312 | КНБ Ото Свардруп | 28 април 2006 г. | 30 април 2008 г. | в строя |
F313 | КНВ Хелге Ингщад | 23 ноември 2007 г. | 29 септември 2009 г. | в строя |
F314 | КНВ Тур Хайердаал | 11 февруари 2009 г. | 18 януари 2011 г. | в строя |
Австралийският клас разрушители клас „Hobart“ включва три кораба: | ||||
DDGH 39 | АКНВ Хобарт | 23 май 2015 г. | планиран юни 2017 г. | в строеж |
DDGH 40 | АКНВ Брисбейн | на стапел | планиран септември 2018 г. | в строеж |
DDGH 41 | АКНВ Сидни | на стапел | планиран март 2020 г. | планиран |
* КНВ | Кораб на Негово Величество | (Hans Majestets skip) | ||
* АКНВ | Австралийски кораб
на Нейно Величество |
(Her Majesty's Australian Ship) |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Ministerio de Defensa. Evaluación de los Programas Especiales de Armamento (PEAs) // Grupo Atenea, September 2011. Посетен на 30 септември 2012. (на испански)