Фрашка
Фрашка (на полски: frasca) е литературен жанр, типичен за полската литература: кратко лирическо произведение, най-често с хаплив или ироничен характер.
В полското литературознание терминът съществува като синоним на епиграма, но и като название на отделен жанр (разновидност на епиграмата).[1] По сходен начин в България понятието се употребява за жанров определител на творби от полски автори, без да се прави строго разграничение между фрашка и епиграма.
Наименованието „fraszka“ произлиза от италианската дума 'frasca' (клонка, дреболия) и навлиза в полския език чрез ренесансовия поет Ян Кохановски, озаглавил с него своя сборник епиграми (1584)[2]. Авторитетът на Кохановски оказва огромно значение за утвърждаването както на жанра, така и на самия термин. [3]
През епохата на барока полската фрашка преживява разцвет. Жанрът остава активен и през XIX и XX век. Сред най-изтъкнатите автори на фрашки са Вацлав Потоцки, Ян Анджей Морщин, Игнаци Крашицки, Станислав Трембецки, Адам Мицкевич, Циприан Норвид, Юлиан Тувим, Константи Галчински, Станислав Йежи Лец, Ян Щаудингер.[4]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Sławiński, Janusz. Fraszka. In Sławiński, J., ed. Słownik Terminów literackich. Wrocław – Warszawa – Kraków – Gdańsk: ZNiO, 1976, p. 131.
- ↑ Graciotti, S. Fraszki i „fraszki“. In Korolko, M., ed. Kochanowski. Z dziejów badań i recepcji twórczości. Warszawa: PWN, 1980, 395 – 400.
- ↑ Рикев, Камен. Творец и творба в старополската мерена реч. София: БАН, 2010, с. 208.
- ↑ Sławiński, Janusz. Fraszka. In Sławiński, J., ed. Słownik Terminów literackich. Wrocław – Warszawa – Kraków – Gdańsk: ZNiO, 1976, p. 131.