Направо към съдържанието

Франческо ди Сеня

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Франческо ди Сеня (на италиански: Francesco di Segna; фигурира в документи от 1328 по 1339 година) – италиански художник, представител на Трече́нто (ит. trecento – 1300-те години), XIV век, Сиенска школа.

Франческо ди Сеня. „Кръст Булгарини“. 1328-39, Сиена, Пинакотека.
Франческо ди Сеня. „Разпятие - кръст“ Музей на религиозното изкуство Вал д'Арбия, Буоноконвенто.

Франческо ди Сеня е син на художника Сеня ди Бонавентура, един от родствениците и сподвижниците на Дучо ди Буонинсеня, и брат на другия сиенски майстор – Николо ди Сеня.

Първите художествени навици той, вероятно, придобива в ателието на баща си, доколкото това е типично за средневековната живописна традиция. За в бъдеще, по всяка вероятност, заедно с брат си Николо, той сътрудничи със семейство Лоренцети (влиянието на братя Лоренцети, изследователите забелязват в неговите работи, особено влиянието на Пиетро Лоренцети)[1].

Документи и влияние

[редактиране | редактиране на кода]

В архивните документи неговото име се среща няколко пъти:

  1. Франческо ди Сеня фигурира в документ от 25 август 1328 година. Става дума за зестра на неговата жена Нута да Паламеда в размер на 300 лири;
  2. През 1335 година той изписва книги за бившия – „капитано дел пополо“ („глава на народа“) – висша административна длъжност в Сиена по това време;
  3. През 1338 година той фигурира в документ на град Лука; 27 февруари 1339 година той получава възнаграждение за рисунка на дървен панел.

В своето творчество Франческо се опира на богатото наследство на Дучо ди Буонинсеня, преминаващо през две поколения негови последователи, такива като бащата на Франческо - Сеня ди Бонавентура и братя Лоренцети, които наред с Франческо ди Сеня се причисляват към третото поколение „дучовисти“ (т.е. последователи на Дучо)[2].

  1. A.Bagnoli, R. Bartalini, L. Bellosi, M. Laclotte. Duccio. Siena fra tradizione bizantina e mondo gotico. Silvana Editoriale, Milano, 2003, pp. 297-98, 300
  2. L. Cateni, Maria P.L. Mazzieri. Duccio, Simone, Pietro, Ambrogio e la grande stagione della pittura senese. Betti Editrice, 2012, pp. 98-99, 195