Направо към съдържанието

Франческо Заганели

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Франческо Заганели
Роден
1475 г.
Починал
1532 г. (57 г.)
Семейство
Братя/сестриБернардино Заганели[1]
Франческо Заганели в Общомедия

Франческо Заганели (на италиански: Francesco Zaganelli), известен още като Франческо да Котиньола (на италиански: Francesco da Cotignola) или Франческо ди Бозио Заганели (на италиански: Francesco di Bosio Zaganelli) е италиански художник от епохата на Ренесанса. Работи главно в Парма, Фаенца и Равена.

Заганели е роден през 1475 г. в Котиньола. Син на Бозио, някои източници го споменават като Франческо ди Бозио Заганели. В родния си град Котиньола той споделя работилница с брат си Бернардино Заганели),[2] който също е художник. Първата им известна съвместна творба е Мадоната с младенеца на трон със светиите Йоан Кръстител и Флориан и три ангела (1499 г.), а последната – Светото семейство (1509). След раздялата с брат си, който напуска работилницата през 1509 г., Франческо, който дотогава работи предимно с темпера, поема в нова посока, като започва се интересува от дърворезби.

Заганели е ученик на Николо Рондинели и Марко Палмецано. Той изучава предимно ферарска живопис.

Вазари пише, че Николо Рондинели е погребан в Сан Франческо в Равена, след което продължава със следните думи: „след него дойде Франческо да Котиньола, който също беше на голяма почит в този град и нарисува много картини“.

Документирано, че от 1513 г. Франческо да Котиньола живее в Равена. От този период датират творбите му Кръщението (1514 г.), рисувано за църквата Сан Доменико във Фаенца и Непорочното зачатие (работа подписана и датирана от 1513 г.).

Той умира в Равена през 1532 г., оставяйки незавършен живописен цикъл в базиликата Сант Аполинаре ин Класе. Погребан е в същата базилика по негово желание.

Негови творби се съхраняват в обществени и частни колекции в Италия и в чужбина.

  • Мадона с младенеца на трон със светиите Йоан Кръстител и Флориан и три ангела (подписана и датирана 1499 г., Художествена галерия Брера, Милано);
  • Светото семейство (1509) Галерия Карара, Бергамо;
  • Кръщение (подписано и датирано 1514 г., Национална галерия, Лондон);
  • Разпятие със Свети Антоний Абат и Франциск, Музей на изкуствата в град Равена;[3]
  • Madonna con Bambino in gloria adorata dai Santi Francesco d'Assisi e Girolamo (подписана и датирана 1512 г.), Галерия с антични картини в Чезена;[4]
  • Мадона с младенеца между свети Йоан Кръстител и Сан Себастиан, Музей Конде, Шантили (Франция);
  • Непорочно зачатие (подписано и датирано 1513 г.);
  • Рождество Христово (след 1520 г.);
  • Вероника, Музей на град Римини;
  • Света Екатерина Александрийска, Райксмузеум, Амстердам (Холандия);
  • Христос между Свети Екатерина, Франциск и Елизабет Унгарска, частна колекция;
  • Санта Катерина и Сан Себастиано, Музей на изкуствата в град Равена;
  • Мъртият Христос между два ангела, Светилище на Мадона дел Фрасино от Орника.[5]
  • Възкресяването на Лазар (ок. 1532 г.), библиотека Класенсе, Равена;
  • Мистична сватба на Света Екатерина Александрийска (около 1530 г.), Архиепископска семинария, Равена.
  1. 500001963 // 2 ноември 2017 г. Посетен на 21 май 2021 г.
  2. Bernardino e Francesco Zaganelli.
  3. Francesco Zaganelli da Cotignola, pittore del Rinascimento in Romagna, su amarevignola.wordpress.com.
  4. Madonna con Bambino in gloria adorata dai Santi Francesco d'Assisi e Girolamo. Google Arts & Culture.
  5. Simone Facchinetti, Intorno ai Santacroce, Bergamo MMX, 2010.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Francesco Zaganelli в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​