Франц Савойски (1454 – 1490)
| Франц Савойски François de Savoie | |
| архиепископ на Ош и епископ на Женева | |
| Роден |
1454 г.
|
|---|---|
| Починал | 6 октомври 1490 г.
|
| Религия | Католическа църква[1] |
| Семейство | |
| Род | Савойска династия |
| Баща | Лудвиг Савойски |
| Майка | Анна дьо Лузинян |
| Братя/сестри | Амадей IX Савойски Мария Савойска Жан Савойски Лудвиг Савойски Маргарита Савойска Ян Савойски Шарлота Савойски Аймон Савойски Филип II Савойски Жак Савойски Агнес Савойска Петър Савойски Йохан Лудвиг Савойски Мария Савойска Бона Савойска Жак Савойски Анна Савойска Жана Савойска Полубратяː Йохан Франциск Савойски и др. |
| Деца | няма |
Франц Савойски (на френски: François de Savoie; на италиански: Francesco di Savoia; * 19 август 1454, вероятно в Женева, Савойско херцогство; † 3 октомври 1490, Торино, пак там) от Савойската династия, е от 1483 г. до смъртта си архиепископ на Архиепархия Ош във Франция и от 1484 г. администратор (епископ) на Епископство Женева.
Произход
[редактиране | редактиране на кода]Той е най-малкият син на херцог Лудвиг Савойски и на съпругата му Анна дьо Лузинян. Негови дядо и баба по бащина линия са Амадей VIII Савойски, 1-ви херцог на Савоя и антипапа като Феликс V, и принцеса Мария Бургундска , а по майчина – Янус, крал на Кипър и Йерусалим, и Шарлота дьо Бурбон. Има петнадесет или осемнадесет братя и сестри:[2][3]
- Амадей IX Блажени (* 1435; † 1472), 3-ти херцог на Савоя, принц на Пиемонт, граф на Аоста и на Мориен, съпруг на Йоланда Френска, дъщеря на краля на Франция Шарл VII
- Мария (* 1436; † 1437)
- Жани († 1440)
- Лудвиг (* 1437; † 1482), граф на Женева, съпруг на Анабела Шотландска, дъщеря на краля на Шотландия Джеймс I и крал на Кипър като съпруг на Шарлота дьо Лузинян
- Маргарита (* 1439; † 1485), маркграфиня на Монферат като съпруга на Джовани IV, и графиня на Сен Пол и на Соасон като съпруга на Пиер II Люксембургски
- Ян (* 1440; † 1491), граф на Женева, барон на Фосини и на Бофор, съпруг на Елена Люксембургска и на Магдалена Бретанска
- Шарлота (* 1441; † 1483), кралица на Франция като съпруга на Луи XI
- Аймон
- Филип II Безземни (* 1438 или 1443; † 1497), родоначалник на кадетския клон Савоя-Брес и 7-и херцог на Савоя (1496 – 1497), съпруг на Маргарита дьо Бурбон и на Клодин дьо Брос Бретанска
- Жак (* 1444; † 1445)
- Агнес (* 1445, † 1508), графиня на Лонгвил като съпруг на Франсоа I Орлеански-Лонгвил
- Петър (* 1446; † 1458), абат на базилика „Сант Андреа“ във Верчели, епископ на Женева, архиепископ на Тарантез
- Йохан Лудвиг (* 1447; † 1482), църковно лице, администратор на Женевската епархия и администратор на Тарантез
- Мария (* 1448; † 1475), съпруга на конетабъл Луи Люксембургски-Сен-Пол, граф на Сен Пол и Лини
- Бона (* 1449; † 1503), херцогиня на Милано като съпруга на Галеацо Мария Сфорца
- Жак (* 1450; † 1486), граф на Ромон, господар на Во, съпруг на племенницата си Мария Люксембургска-Сен-Пол
- Анна (* 1452; † 1452)
- Жана (* ок. 1456)
Има и няколко полубратя и полусестри от извънбрачни връзки на баща си, сред които Йохан Франциск, епископ на Женева.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Франц е възпитаван във френския двор.
Облагодетелства се с множество църковни облаги[4] in commendam[5]. По този начин той става ректор на Хижата на Сан Бернар през 1459 г., приор комендатор на Пайерн и Роменмотие през 1482 г. и на Сен Суплис около 1483 г.[4] Той е избиран многократно от капитула на катедралата в Лозана, без обаче да получи потвърждение от Светия престол[4]. Също става абат на Мас-д'Азил, наследявайки Жан дьо Лаквивие.
През 1483 г. е назначен за митрополит архиепископ на Ош. Стои зад изграждането на катедралата „Сен Мари“, която все още може да се види днес на скалистия й нос. На следващата година става и администратор на епископството на Женева.[4]
През март 1490 г. е назначен за генерален губернатор на Савойското херцогство след смъртта на херцог Карл I.[4] Умира няколко месеца по-късно на около 36 години.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Bernard Andenmatten, Savoie, Francois de, Швейцарски исторически лексикон.
- Joseph-Antoine Besson Mémoires pour l'histoire ecclésiastique des diocèses de Genève, Tarantaise, Aoste et Maurienne et du dècanat de Savoye, Henault imprimeur-libraire, Nancy 1759
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ savoief // Посетен на 14 октомври 2020 г.
- ↑ Savoy 3, genealogy.euweb.cz/
- ↑ Samuel Guichenon 1660, с. 522-535 (онлайн).
- ↑ а б в г д François de Savoie в Dictionnaire historique de la Suisse
- ↑ In commendam (буквално: „на доверие“) е латински израз, който по същество показва временното преотстъпване на доходите на църковно тяло на „commendatario“ (т.е. човек, който не е притежавал позицията, която включва облагата, а само облагата себе си), който може да бъде духовник или дори мирянин
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата François de Savoie в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
