Направо към съдържанието

Франц Конрад фон Щадион и Танхаузен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Франц Конрад фон Щадион и Танхаузен
княжески епископ на Бамберг
Роден
Починал
6 март 1757 г. (77 г.)
РелигияКатолическа църква[1]
Управление
Период1753 – 1757
Герб
Семейство
БащаЙохан Филип I фон Щадион
Франц Конрад фон Щадион и Танхаузен в Общомедия

Франц Конрад фон Щадион и Танхаузен (на немски: Franz Konrad von Stadion und Thannhausen; * 29 август 1679, Арнщайн; † 6 март 1757, Бамберг) от стария благороднически род фон Щадион-Танхаузен, е имперски фрайхер, от 1686 г. имперски граф и княжески епископ на Бамберг (1753 – 1757).

Живот

[редактиране | редактиране на кода]
Франц Конрад фон Щадион и Танхаузен

Той е син на имперски граф Йохан Филип I фон Щадион (1652 – 1742) и първата му съпруга Анна Мария Ева Фауст фон Щромберг (1661 – 1683), дъщеря на Франц Ернст Фауст фон Щромберг и Мария Сузана Котвитц фон Ауленбах. Чичо е на Филип Франц Вилдерих Непомук фон Валдердорф (1739 – 1810), последният княжески епископ на Шпайер (1797 – 1802/1810).

Франц Конрад е от 1695 г. в катедралния манастир в Бамберг. След следването му в Рим и Ангерс той е от 1709 г. пратеник на Курфюрство Майнц в бранденбург-пруския и в саксонския двор. От 1719 г. той е и във вюрцбургския катедрален капител, където от 1727 г. е домпропст и през 1747 г. създава „Домхеренхоф Щадион“ („Мармелщайнер хоф“).[2]

След смъртта на бамбергския княжески епископ Йохан Филип Антон фон и цу Франкенщайн бамбергския катедрален капител го избира във втория изборен процес на 23 юли 1753 г. за негов наследник. Папа Бенедикт XIV го одобрява на 26 септември същата година.[3] Франц Конрад умира след четири години през март 1757 г. и е погребан в катедралата на Бамберг. Неговият гробен камък се намира в църквата „Св. Михаел“ в Бамберг.

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Constantin von Wurzbach: Stadion, Franz Conrad Graf (Fürstbischof). In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 37. Theil. Kaiserlich-königliche Hof-und Staatsdruckerei, Wien 1878, S. 28
  • Erwin Gatz: Die Bischöfe des Heiligen Römischen Reiches. Ein biographisches Lexikon. 1648 bis 1803. Duncker & Humblot, Berlin 1990, ISBN 3-428-06763-0.
  • Constantin von Wurzbach: Stadion, das Grafenhaus, Genealogie. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 37. Theil. Kaiserlich-königliche Hof-und Staatsdruckerei, Wien 1878, S. 22 – 25.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ stut // Посетен на 17 октомври 2020 г.
  2. ↑ Stefan Kummer: Architektur und bildende Kunst von den Anfängen der Renaissance bis zum Ausgang des Barock. In: Ulrich Wagner: Geschichte der Stadt Würzburg. 4 Bände; Band 2: Vom Bauernkrieg 1525 bis zum Übergang an das Königreich Bayern 1814. Theiss, Stuttgart 2004, ISBN 3-8062-1477-8, S. 576 – 678 und 942 – 952, hier: S. 655 f. und 949.
  3. ↑ Bishop Franz Konrad von Stadion und Thannhausen, catholic-hierarchy.org

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Франц Конрад фон Щадион и Танхаузен.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Франц_Конрад_фон_Щадион_и_Танхаузен&oldid=12102149“.