Направо към съдържанието

Франсиско Варела

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Франциско Варела)
Франсиско Варела
Francisco Javier Varela García
чилийски учен
Франсиско Варела в Дарамсала, Индия, 1994 г.
Франсиско Варела в Дарамсала, Индия, 1994 г.

Роден
Починал
28 май 2001 г. (54 г.)

РелигияТибетски будизъм
Учил вХарвардски университет
Чилийски университет
Научна дейност
ОбластБиофизика, неврология
Философия
РегионЗападна философия
ЕпохаФилософия на XX век
Семейство
ДецаЛеонор Варела
Франсиско Варела в Общомедия

Франсиско Варела (Francisco Javier Varela), (Сантяго де Чиле, 7 септември 1946 - Париж, 28 май 2001) е чилийски изследовател, чиито интердисциплинарни постижения обогатяват биофизиката, неврологията, епистемологията и философията. Сам той се представя като „биолог, интересуващ се от корените на познанието“.

Франциско Варела следва медицина, но като сменя университета си и се прехвърля към биология, като по-късно добива докторска степен от Харвард в тази специалност. Докато режимът на Пиночет е на власт в Чили, той остава в САЩ, но през 1980 г. се завръща и става професор в родния си университет. През 1986 г. заминава за Франция, където работи и преподава до края на живота си. В началото на 70-те години става будист, а през 1987 г. е съосновател на Институт „Живот и ум“ (Life and Mind Institute), в който се изследва връзката между будистките разбирания и практики, и западната наука.

В изследователската кариера на Франциско Варела се забелязват три периода, фокусирани върху различни (но взаимосвързани) проблеми[1]: първоначално неврофизиологията на виждането и кибернетиката, след 1986 г. – имунологията и самоорганизацията, и през последните 5-6 години – динамиката на мозъчната дейност и неврофеноменологията.

„Автопоиезис“ е неговият (и на първоначални му ментор Умберто Матурана) принос към Втората кибернетика (т. е. теориите за самоорганизацията и автономните системи). Ако Първата кибернетика се съсредоточава върху изкуствената машина, то Втората наблюдава естествените автопоиетични системи, живите организми, както и обществата и културите моделирани като когнитивни (познавателни) самоорганизиращи се цялости.

Автопоиетичните системи из-действат[2] един свят, който ги предхожда (тук се разграничава от радикалния субективизъм) и в същото време го създават и поддържат, но не от нищото и не тотално, а кръгообразно. Не чрез проста обратна връзка, а чрез ко-дефиниция, произлизаща от долното биологическо ниво (тук се разграничава от радикалния обективизъм).

Теорията на „Из-действането“ също е разработена в сътрудничество с Умберто Матурана.

Най-общо казано, търсейки средната пътека между радикалния обективизъм и субективизъм, теорията на „из-действането“ предлага една епистемология, където знанието не е нито абсолютно обективно, нито абсолютно субективно, а е из-действано, т. е. вкоренено в контекстуалния си биологически автопоиезис.

Варела дава и своя принос за сближаването на будистката философия и светоглед и западната научна епистемология. Самоопределя се като будист, където будизъм следва да бъде разбиран като житейска практика (а не като религиозна принадлежност), разглеждайки медитацията като уникален контекст за изследване на ума и умствените процеси. Чрез това си предложение той визира едно обогатяване на методологията на когнитивните науки по специфично и научната дейност като цяло.

  • 1980 (with Humberto Maturana). Autopoiesis and Cognition: The Realization of the Living. Boston: Reidel.
  • 1991 (with Evan Thompson and Eleanor Rosch). The Embodied Mind: Cognitive Science and Human Experience. MIT Press.
  • 1997 (ed.). Sleeping, Dreaming and Dying: an exploration of consciousness with the Dalai Lama. Boston: Wisdom Book.
  • 2001 Умберто Матурана, Франциско Варела, Автопойезис. Oрганизацията на живото (прев. И. Димитрова), сп. „Философски алтернативи“, X, 5-6 (2001), с. 18-40
  1. Rudrauf et al., Varela’s exploration of the biophysics of being[неработеща препратка], Biol Res 36: 21-59, 2003
  2. "Enaction", на български преводът изглежда насилен за разлика от англоезичния контекст, където (например "to enact a law") улеснява концептуалното въведение на новия смисъл, който авторите залагат.