Франсиско Варела

Франсиско Варела Francisco Javier Varela García
чилийски учен
Франсиско Варела в Дарамсала, Индия, 1994 г.
Роден	7 септември 1946 г. Сантяго де Чиле, Чили
Починал	28 май 2001 г. Париж, Франция
Религия	Тибетски будизъм
Учил в	Харвардски университет Чилийски университет
Научна дейност
Област	Биофизика, неврология
Философия
Регион	Западна философия
Епоха	Философия на XX век
Семейство
Деца	Леонор Варела
Франсиско Варела в Общомедия

Франсиско Варела (Francisco Javier Varela), (Сантяго де Чиле, 7 септември 1946 - Париж, 28 май 2001) е чилийски изследовател, чиито интердисциплинарни постижения обогатяват биофизиката, неврологията, епистемологията и философията. Сам той се представя като „биолог, интересуващ се от корените на познанието“.

Биография

Франциско Варела следва медицина, но като сменя университета си и се прехвърля към биология, като по-късно добива докторска степен от Харвард в тази специалност. Докато режимът на Пиночет е на власт в Чили, той остава в САЩ, но през 1980 г. се завръща и става професор в родния си университет. През 1986 г. заминава за Франция, където работи и преподава до края на живота си. В началото на 70-те години става будист, а през 1987 г. е съосновател на Институт „Живот и ум“ (Life and Mind Institute), в който се изследва връзката между будистките разбирания и практики, и западната наука.

В изследователската кариера на Франциско Варела се забелязват три периода, фокусирани върху различни (но взаимосвързани) проблеми: първоначално неврофизиологията на виждането и кибернетиката, след 1986 г. – имунологията и самоорганизацията, и през последните 5-6 години – динамиката на мозъчната дейност и неврофеноменологията.

„Автопоиезис“ е неговият (и на първоначални му ментор Умберто Матурана) принос към Втората кибернетика (т. е. теориите за самоорганизацията и автономните системи). Ако Първата кибернетика се съсредоточава върху изкуствената машина, то Втората наблюдава естествените автопоиетични системи, живите организми, както и обществата и културите моделирани като когнитивни (познавателни) самоорганизиращи се цялости.

Автопоиетичните системи из-действат един свят, който ги предхожда (тук се разграничава от радикалния субективизъм) и в същото време го създават и поддържат, но не от нищото и не тотално, а кръгообразно. Не чрез проста обратна връзка, а чрез ко-дефиниция, произлизаща от долното биологическо ниво (тук се разграничава от радикалния обективизъм).

Теорията на „Из-действането“ също е разработена в сътрудничество с Умберто Матурана.

Най-общо казано, търсейки средната пътека между радикалния обективизъм и субективизъм, теорията на „из-действането“ предлага една епистемология, където знанието не е нито абсолютно обективно, нито абсолютно субективно, а е из-действано, т. е. вкоренено в контекстуалния си биологически автопоиезис.

Варела дава и своя принос за сближаването на будистката философия и светоглед и западната научна епистемология. Самоопределя се като будист, където будизъм следва да бъде разбиран като житейска практика (а не като религиозна принадлежност), разглеждайки медитацията като уникален контекст за изследване на ума и умствените процеси. Чрез това си предложение той визира едно обогатяване на методологията на когнитивните науки по специфично и научната дейност като цяло.

Библиография

• 1980 (with Humberto Maturana). Autopoiesis and Cognition: The Realization of the Living. Boston: Reidel.
• 1991 (with Evan Thompson and Eleanor Rosch). The Embodied Mind: Cognitive Science and Human Experience. MIT Press.
• 1997 (ed.). Sleeping, Dreaming and Dying: an exploration of consciousness with the Dalai Lama. Boston: Wisdom Book.
• 2001 Умберто Матурана, Франциско Варела, Автопойезис. Oрганизацията на живото (прев. И. Димитрова), сп. „Философски алтернативи“, X, 5-6 (2001), с. 18-40

Външни препратки

• Пълна библиoграфия на Франциско Варела Архив на оригинала от 2017-11-10 в Wayback Machine. на сайта neurophenomenology.com