Франсоа Гизо

Франсоа Гизо
François Pierre Guillaume Guizot
	Франсоа Гизо François Pierre Guillaume Guizot
френски историк и политик
	Портрет на Франсоа Гизо от Жан Жорж Вибер
Роден	4 октомври 1787 г. Ним, Франция
Починал	12 септември 1874 г. (86 г.) Вал Рише, Франция
Погребан	Франция
Религия	Калвинизъм
Националност	Франция
Учил в	Женевски университет
Научна дейност
Област	история, философия
Работил в	Парижки университет
Видни студенти	Жул Мишле, Оноре дьо Балзак
Семейство
Баща	Андре Гизо
Майка	Елизабет-Софи Бонисел
Съпруга	Елизабет Шарлот Паулин Гизо; Маргерит Гизо
Деца	2
	Франсоа Гизо в Общомедия

Франсоа Пиер Гийом Гизо (на френски: François Pierre Guillaume Guizot) е френски политик и историк. Той е изявен привърженик на конституционната монархия и водеща фигура в управлението на Франция между 1830 и 1848.

Биография

Произход и младост

Роден е на 4 октомври 1787 година в Ним^[1], департамент Гар, Франция, в семейство на хугеноти. Баща му е гилотиниран през 1794 в разгара на терора по време на Френската революция. Гизо и майка му заминават за Женева, където той получава добро образование.

Гизо пристига в Париж през 1805, за да учи право, и скоро прави впечатление с литературните си способности, отбелязани от Шатобриан.

През 1812 се жени за писателка, която умира през 1827 и от която има една дъщеря (1819 – 1837). През 1828 се жени повторно и има един син (1833), но жена му умира малко след неговото раждане.

Политическа кариера

През януари 1830 Франсоа Гизо е избран за депутат и се противопоставя на политиката на Шарл X. Привърженик на конституционната монархия, той активно подкрепя Луи Филип, който след Юлската революция заема трона, а Гизо е включен в състава на правителството. Първите години от участието му в управлението се свързват с реформа на публичното образование и постоянни противоречия с Адолф Тиер.

След оттеглянето на войнствения Тиер официално правителството е оглавено от Никола Су, но Гизо се превръща в движещата сила зад кабинета. По-миролюбиво настроен и смятащ съюза между Англия и Франция за необходим, той постига с помощта на английския консервативен министър-председател Робърт Пийл помиряването на двете страни. Това става въпреки усилията на английския външен министър лорд Палмерстън, който смята, че Франция трябва да бъде отслабена с оглед на възможността за бъдеща война между двете страни.

След смяната на Палмерстън с лорд Абърдийн, между двете либерално ориентирани държави в Европа е установено сътрудничество. Следва нова смяна на правителството в Лондон, начело на което застава Джон Ръсел от вигите. Това, както и настъпилата династичната криза в Испания (1843 – 1846), при която англичаните се противопоставят на намерението на испанската инфанта да сключи брак с кандидат от френското кралско семейство, изострят отношенията с Англия и Гизо е принуден да търси сближение с абсолютистка Австрия.

Франсоа Гизо оглавява правителството през 1847. Макар че е министър-председател за кратко, той е сред най-влиятелните личности в управлението на страната, обединявайки около себе си една консервативна партия, стремяща се да запази равновесието между демократизацията на обществото и връщането към анархията на революцията. През 1848 Гизо пада от власт след отказа си да промени избирателния закон.

Гизо прекарва една година в Англия, където отново се заема с исторически изследвания, концентрирайки се върху Английската революция, след което се завръща във Франция. От водещ европейски политик той се превръща в историк, философ и наблюдател на епохата. Той е активен и като член на Френската академия, както и на калвинистката общност.

Умира на 12 септември 1874 година във Вал Рише, Нормандия, на 86-годишна възраст.

Занимания с език и литература

Неговите произведения върху Пиер Корней (1813) и Уилям Шекспир (1825) са от голямо значение за историята на литературата. Заедно с романтиците Гизо проповядва култа към Шекспир във Франция, а при Корней особено отбелязва онези елементи на творчеството, които излизат извън рамките на класическия канон. Интересна е историческата и социологическата интерпретация на Гизо на Шекспировия театър като резултат от недоволството на английската буржоазия от фолклорния театър, който процъфтява в Англия преди Шекспир.

Според Гизо театралната реформа на Корней настъпва в резултат на установяването на абсолютистка система във Франция след борбата срещу хугенотите. Социологизмът на Гизо е само проява на неговия историзъм; в литературата може да се нарече представител на „историческия метод“. Отчасти Гизо е създател на теорията за „класовата борба“, която по-късно е окончателно формулирана от Маркс. Но за разлика от него Гизо е убеден, че не бива да се позволи на пролетариата да управлява държавата.

Литературноисторическите трудове на Гизо, изцяло свързани с неговите исторически изследвания, са предшественици на социологическото изследване на литературата. Речникът на френските синоними на Гизо е от голямо значение за лингвистиката.

Библиография

На български език

Гизо Ф., История на цивилизацията в Европа. От падането на Римската империя до Французката революция, Ч. 1-2 (пр. от рус. П. Н. Даскалов), Разград : С. Икономов, 1890-1892 (2-ро изд. 1900)
Гизо Ф., Размишления за същността на християнската вяра, Пловдив: Новини, 1892 (139 стр.)

В оригинал

Dictionnaire des synonymes de la langue française (1809)
De l’état des beaux-arts en France (1810)
Annales de l’éducation, (1811 – 1815; 6 тома)
Vie des poètes français du siècle de Louis XIV (1813)
Quelques idées sur la liberté de la presse (1814)
Du gouvernement représentatif de l’état actuel de la France (1816)
Essai sur l’état actuel de l’instruction publique en France (1817)
Du gouvernement de la France depuis la Restauration. Des conspirations et de la justice politique (1820)
Des moyens de gouvernement et d’opposition dans l’état actuel de la France. Du gouvernement de la France et du ministère actuel. Histoire du gouvernement représentatif en Europe, (1821; 2 тома)
De la peine de mort en matière politique (1822)
Essai sur l’histoire de France du Ve au Xe siècle (1823)
Histoire de Charles Ier, (1827; 2 тома)
Histoire générale de la civilisation en Europe (1828)
Histoire de la civilisation en France, (1830; 4 тома)
Le presbytère au bord de la mer (1831)
Rome et ses papes (1832)
Le ministère de la réforme et le parlement réformé (1833)
Essais sur l’histoire de France (1836)
Monk, étude historique (1837)
De la religion dans les sociétés modernes (1838)
Vie, correspondance et écrits de Washington (1839 – 1840)
Washington (1841)
Madame de Rumfort (1842)
Des conspirations et de la justice politiques (1845)
Des moyens de gouvernement et d’opposition dans l’état actuel de la France (1846)
M. Guizot et ses amis. De la démocratie en France (1849)
Pourquoi la révolution d’Angleterre a-t-elle réussi ? Discours sur l’histoire de la révolution d’Angleterre (1850)
Études biographiques sur la révolution d’Angleterre. Études sur les beaux-arts en général (1851)
Shakespeare et son temps. Corneille et son temps (1852)
Abélard et Héloïse (1853)
Édouard III et les bourgeois de Calais (1854)
Histoire de la république d’Angleterre, (1855; 2 тома)
Histoire du protectorat de Cromwell et du rétablissement des Stuarts, (1856; 2 тома)
Mémoires pour servir à l’histoire de mon temps, (1858 – 1867; 8 тома)
L’amour dans le mariage (1860)
L’Église et la société chrétienne en 1861. (1861)
Un projet de mariage royal (1862)
Histoire parlementaire de France, recueil de discours, (1863; 5 тома)
Médiations sur l’essence de la religion chrétienne (1864)
Guillaume le Conquérant (1865)
Méditations sur l’état actuel de la religion chrétienne (1866)
La France et la Prusse responsables devant l’Europe (1868)
Méditations sur la religion chrétienne dans ses rapports avec l’état actuel des sociétés et des esprits. Mélanges biographiques et littéraires (1868)
Mélanges politiques et historiques (1869)

L’histoire de France depuis les temps les plus reculés jusqu’en 1789 (1870 – 1875; 5 тома)
Le duc de Broglie (1872)
Les vies de quatre grands chréitiens français (1873)

За него

Ж. Стоянов, Идеите за Историята. От Хезиод до Маркс. София: УИ К.Охридски 1991, с.183-191
A. Bardoux, Guizot, Hachette, 1894
A. Gayot, François Guizot et Madame Laure de Gasparin, Grasset, 1934
Ch.-H. Pouthas, Guizot pendant la Révolution, Plon, 1923
Ch.-H. Pouthas, la Jeunesse de Guizot, Alcan, 1936
P. Rosanvallon, Le Moment Guizot, Gallimard, 1985

Източници

↑ Francois Guizot // Енциклопедия Британика. Посетен на 26 юли 2018. (на английски)

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата François Guizot в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[EB-1] Francois Guizot // Енциклопедия Британика. Посетен на 26 юли 2018. (на английски)

[1]