Финикова палма

	Финикова палма
	Обикновена финикова палма (P. dactylifera)
	Класификация
царство:	Растения (Plantae)
отдел:	Васкуларни растения (Tracheophytes)
(без ранг):	Покритосеменни (Angiosperms)
(без ранг):	Едносемеделни (monocots)
разред:	Палмоцветни (Arecales)
семейство:	Палмови (Arecaceae)
триб:	Phoeniceae
род:	Финикова палма (Phoenix)
	Научно наименование
	Phoenix Linnaeus, 1753
	Финикова палма в Общомедия
	[ редактиране ]

Финиковата палма (Phoenix – „феникс“ поради това, че след смъртта тази палма се възражда с млади издънки от корените) е род растения от семейство Палмови (Arecaceae), включващ 18 вида, чиито плодове са костилкови, известни като фурми.

Описание

Възрастният индивид представлява дърво със средно тънък ствол, носещ на върха розетка от дъговидно извити перести листа. На ствола остават дръжките на отмрелите листа. Период на цъфтене: август – септември. Съцветията излизат от пазвата на листата, като на едно растение те биват или мъжки, или женски, тоест тя е двудомно растение. Плодът (фурмата) представлява продълговата ягода, с дължина 2 – 7 cm, покриваща твърдо семе с продълговата бразда.

Размножаване: чрез семена или издънки.

Като декоративни основно се отглеждат 3 вида:

Phoenix dactylifera (същинска финикова палма)
Phoenix canariensis (канарска финикова палма)
Phoenix roebelinii

Разпространение

Родината на канарската финикова палма са Канарските острови.

Прозходът на Phoenix dactylifera (в превод от латински означава „феникс, имащ пръсти“) е Месопотамия, но от дълбока древност се отглежда като културно растение в Северна Африка, Индия. Напоследък се отглежда в Южна Европа и Америка като парково растение. Възрастните индивиди имат право, достигащо до 30 m, стъбло. Наричат я още пясъчна красавица. По думите на един арабски поет краката на тази палма са във вода, а главата ѝ е в небесния огън, което говори, че тя е класическо оазисно растение.

Тя е един от екзотичните представители, отглеждани в България като стайно растение. Напоследък на някои места се отглеждат на открито, като изискват през зимните месеци да бъдат покривани с предпазваща от студа конструкция и поставяне на източник на топлина. Според някои ентусиасти зимата на 2006 – 2007 г. е била благосклонна и е пощадила незащитени финикови палми, засадени на открито.

Стопанско значение

В своето семейство финиковата палма отстъпва по стопанско значение единствено на кокосовата палма. Вавилонците твърдели, че от тези палми могат да се получат толкова продукти, колкото са месеците в годината. В пустинните местности на Северна Африка и Близкия изток тя е била основен източник на храна в продължение на хилядолетия. По тези места тя се отглежда вече 4000 години. Изображения на този вид са намерени на древноегипетските паметници. Херодот, Теофраст, Страбон и Плиний Стари са писали, че финиковите палми се отглеждат от Вавилон до Канарските острови.

Вкусните плодове съдържат много витамини и ценни въглехидрати, заради което и до днес се използват в традиционните местни ястия. Фурмите на финиковата палма са вече разпространен вносен продукт в България, достъпни в изсушен вид. Узрелите фурми са оранжеви, а след ферментация стават тъмнокафяви. Пресните плодове са твърди, не са вкусни и не са така сладки. Ферментацията ги превръща в добре познатите ни фурми.

За стопанско отглеждане се използват определени сортове на финиковата палма. Добър, макар и не максимален, за една финикова палма се счита добив в рамките на 45 – 90 кг. плодове. Палмата започва да получава такъв добив, когато растението е на възраст от 10 – 15 години и експлоатацията му може да продължава още 100 – 200 години.

В голяма част от Северна Африка и Западна Азия фурмите са основен хранителен продукт, а техният експорт представлява важно перо от селското стопанство. Финиковите палми се отглеждат не само в родината им, но и в плантации в югозападната част на САЩ, пренесени за първи път в Новия свят от испанците.

Източници