Филип Лудвиг (Лайнинген-Риксинген)
| Филип Лудвиг фон Лайнинген-Вестербург-Риксинген Philipp Ludwig von Leiningen-Westerburg-Rixingen | |
| граф на Лайнинген-Риксинген (1688 – 1705), императорски генерал и последният мъжки представител на линиите Лайнинген-Риксинген и Лайнинген-Лайнинген на род Лайнинген-Вестербург, произлизащ от Дом Рункел | |
 Граф Филип Лудвиг като императорски генерал | |
| Роден |
дворец Риксинген, Лотарингия (днес Réchicourt-le-Château) |
|---|---|
| Починал |
битката при Касано |
| Семейство | |
| Баща | Лудвиг Еберхард фон Лайнинген-Вестербург-Риксинген |
| Майка | Шарлота фон Насау-Саарбрюкен |
| Филип Лудвиг фон Лайнинген-Вестербург-Риксинген в Общомедия | |
Филип Лудвиг фон Лайнинген-Вестербург-Риксинген (на немски: Philipp Ludwig von Leiningen-Westerburg-Rixingen; * февруари 1652 в дворец Риксинген, Лотарингия (днес Réchicourt-le-Château); † 16 август 1705 в битката при Касано) е граф на Лайнинген-Риксинген (1688 – 1705), императорски генерал и последният мъжки представител на линиите Лайнинген-Риксинген и Лайнинген-Лайнинген на род Лайнинген-Вестербург, произлизащ от Дом Рункел.
Той е най-възрастният син на граф Лудвиг Еберхард фон Лайнинген-Вестербург-Риксинген (1624 – 1688) и съпругата му графиня Шарлота фон Насау-Саарбрюкен (1619 – 1687), дъщеря на граф Вилхелм Лудвиг фон Насау-Саарбрюкен (1590 – 1640) и съпругата му маркграфиня Анна Амалия фон Баден-Дурлах (1595 – 1651).
Филип Лудвиг отива като млад в Париж и започва военна служба във Франция. През 1671 г. той става в Париж католик, както преди това баща му.[1]
Филип Лудвиг се жени в Париж на 26 декември 1673 г. През 1686 г. баща му Лудвиг Еберхард му оставя управлението на графство Лайнинген. През 1688 г. по време на Пфалцската наследствена война той напуска войската и се оттегля в замък Алтлайнинген на немска територия.[2] През 1690 г. французите изгарят замък Алтлайнинген и унищожават цялото графство. Филип Лудвиг попада в техен плен, но е освободен от австрийските хузари. Той става беден и залага села.
Курфюст Йохан Вилхелм фон Пфалц номинира граф Филип Лудвиг за таен съветник на Курпфалц и на губернатор на Хайделберг и го повишава на пфалцски генерал-лейтенант. По-късно той влиза в императорската войска, където става фелдмаршал-лейтенант и генерал на кавалерията.
През 1698 г. Филип Лудвиг си построява в Грюнщат резиденцията си дворец Унтерхоф.[3]
Граф Лайнинген участва като австрийски офицер в походите на принц Евгений Савойски против турците. През края на 1704 г. император Леополд I през Испанската наследствена война го номинира за генерал. Филип Лудвиг е убит в битката при Касано 1705 г. и е погребан пред олтара Николаус в Капуцинската църква С. Антонио в Касано.[4][5][6][7]
Наследен е от далечните му роднини, братята Христоф Христиан (1656 – 1728) и Георг II Карл Лудвиг (1666 – 1726) от фамилната линия Лайнинген-Вестербург-Шаумбург.
Фамилия
[редактиране | редактиране на кода]Филип Лудвиг се жени на 26 декември 1673 г. в Париж за френската благородницка Луиза Габриела, маркиза де Рузе († 24 декември 1698 в Оберброн). Те имат пет деца:[8]
- Йохан Карл (* 1674; † 1700), френски офицер
- Луиза († млада);
- София († млада);
- Шарлота Амалия (* 1679; † 1734), ∞ 1701 граф Фердинанд Андреас фон Визер (1677 – 1751)
- Мария Анна.
Филип Лудвиг се жени втори път 1699 г. за австрийската баронеса Сидония Тереза фон Айбисвалд († април 1720 във Виена).[9]
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Johann Georg Lehmann: Urkundliche Geschichte der Burgen und Bergschlösser in den ehemaligen Gauen, Grafschaften und Herrschaften der bayerischen Pfalz, Kaiserslautern, 1863, Seite 312 – 316; Graf Philipp Ludwig.
- Constantin von Wurzbach: Leiningen-Westerburg, Philipp Ludwig Graf. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 14. Theil. Kaiserlich-königliche Hof– und Staatsdruckerei, Wien 1865, S. 329
- Hans Heiberger: Die Grafen zu Leiningen-Westerburg, Seite 36 – 38, Kiliandruck Grünstadt, 1983, ISBN 3-924386-00-5.
- Karl Schumm: Hohenlohe, zu.. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 9, Duncker & Humblot, Berlin 1972, ISBN 3-428-00190-7, S. 484 f.
- Hans Heiberger: Die Grafen zu Leiningen-Westerburg, S. 36 – 38, Kiliandruck Grünstadt, 1983, ISBN 3-924386-00-5.
- Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. I/1, Tafel 65. Vol. XXIX, Tafel 72.
- Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. IV, Tafel 31.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Conversations-Lexikon der neuesten Zeit und Literatur. Band 1, F. A. Brockhaus, 1832, S. 521 f.
- ↑ Zur Rettung von Grünstadt durch Graf Philipp Ludwig, aus: Johann Georg Lehmann, Geschichtliche Gemälde aus dem Rheinkreise Bayerns, Band 1, S. 167, 1832
- ↑ Zum Umbau des Unterhofes Grünstadt als Schloss, durch Graf Ludwig Philipp
- ↑ Zur Beurteilung durch den Kaiser
- ↑ Zur Verwendung von Graf Leiningen als Infanteriekommandeur in der Schlacht von Cassano, aus: Franz Georg Friedrich von Kausler, Das Leben des Prinzen Eugen von Savoyen, Band 1, S. 407, 1838
- ↑ Digitalscan zum Tod von Philipp Ludwig Graf von Leiningen, aus: C. A. Schweigerd, Oesterreichs Helden und Heerführer, Band 2, S. 767, 1853
- ↑ Quelle zum Begräbnisort
- ↑ Runkel 2, genealogy.euweb.cz
- ↑ Сидония Тереза фон Айбисвалд
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Chateau Rixingen Архив на оригинала от 2016-09-07 в Wayback Machine., mylorraine.fr