Направо към съдържанието

Филип Каган

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Филип Каган
Phillip Cagan
американски икономист
Роден
Сиатъл, Вашингтон, САЩ
Починал
15 юни 2012 г. (85 г.)
Пало Алто, Калифорния, САЩ

НационалностАмериканска
Учил вЧикагски университет
Калифорнийски университет – Лос Анджелис
Научна дейност
ОбластИкономика
Работил вБраун
Чикагски университет
Колумбийски университет
Известен сАнализ на парите, анализ на инфлацията
Повлиян(научен ръководител за докторантуранта му) Милтън Фридман

Филип Д. Каган (на английски: Phillip D. Cagan) е американски учен и автор, емеритус професор по икономика в Колумбийския университет.

Роден на 30 април 1927 г. в Сиатъл, Вашингтон, Каган и неговото семейство се преместват Южна Калифорния малко след това. Каган се записва в Американския военноморски флот на 17 и се бие във Втората световна война. След войната Каган решава да запише колеж и получава бакалавърска степен от УКЛА през 1948. Каган получава магистърска степен през 1951 и докторантура по икономика през 1954 в Чикагския университет.[1]

Умира на 15 юни 2012 г. в Пало Алто, Калифорния.

  • Cagan, Phillip. The Monetary Dynamics of Hyperinflation // Studies in the Quantity Theory of Money. Chicago, University of Chicago Press, 1956. ISBN 0-226-26406-8..
  • „Why Do We Use Money in Open Market Operations?“. – The Journal of Political Economy, Vol. 66, No. 1 (Feb., 1958), pp. 34 – 46.
  • „The Demand for Currency Relative to the Total Money Supply“. – The Journal of Political Economy, Vol. 66, No. 4 (Aug., 1958), pp. 303 – 328.
  • Determinants and Effects of Changes in the Stock of Money, 1875 – 1960, New York: Columbia University Press (1965).
  • „The Non-Neutrality of Money In the Long Run: A Discussion of the Critical Assumptions and Some Evidence“. – Journal of Money, Credit and Banking, Vol. 1, No. 2, Conference on Money and Economic Growth (май 1969), pp. 207 – 227.
  • Persistent Inflation: Historical and Policy Essays, New York: Columbia University Press (1979).
  • „Reflections on Rational Expectations“. – Journal of Money, Credit and Banking, Vol. 12, No. 4, Part 2: Rational Expectations (Nov., 1980), pp. 826 – 832.
  • The Choice Among Monetary Aggregates as Targets and Guides for Monetary Policy, Journal of Money, Credit and Banking, Vol. 14, No. 4, Part 2: The Conduct of U.S. Monetary Policy (Nov., 1982), pp. 661 – 686.
  • „Does Endogeneity of the Money Supply Disprove Monetary Effects on Economic Activity?“. – Journal of Macroeconomics, Vol. 15, (Summer 1993).
  • Phillip Cagan and William G. Dewald, „The Conduct of U.S. Monetary Policy: Introduction“. – Journal of Money, Credit and Banking, Vol. 14, No. 4, Part 2: The Conduct of U.S. Monetary Policy (Nov., 1982), pp. 565 – 574.
  • Phillip Cagan and Arthur Gandolfi, „The Lag in Monetary Policy as Implied by the Time Pattern of Monetary Effects on Interest Rates“. – The American Economic Review, Vol. 59, No. 2, Papers and Proceedings of the Eighty-first Annual Meeting of the American Economic Association (май 1969), pp. 277 – 284.
  • Phillip Cagan and Anna J. Schwartz, „Has the Growth of Money Substitutes Hindered Monetary Policy?“. – Journal of Money, Credit and Banking, Vol. 7, No. 2 (май 1975), pp. 137 – 159.
  • „The National Bank Note Puzzle Reinterpreted“. – Journal of Money, Credit and Banking, Vol. 23, No. 3, Part 1 (Aug., 1991), pp. 293 – 307.
  1. Van Overtveldt, Johan (2007). The Chicago School: How the University of Chicago Assembled the Thinkers Who Revolutionized Economics and Business. Chicago: Agate. ISBN 1-932841-14-8.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Phillip D. Cagan в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​