Филип Димитров (просветен деец)
| Филип Димитров | |
| български просветен деец | |
| Роден | |
|---|---|
| Учил в | Национална художествена академия |
Филип (Поп)Димитров Хаджиев или Хадживасилев е български просветен деец от късното Българско възраждане в Македония.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Филип Димитров е роден в голямата кайлярска паланка Емборе, тогава в Османската империя, днес Емборио, Гърция, в семейството на българския екзархийски свещеник Димитър Хаджиев (Хадживасилев).[1] Брат е на Благой Димитров. Златко Каратанасов, учител в Емборе от 1884 – 1887 година, нарича поп Димитър
| „ | достоен работник за българщината в Кайлярско, [който] се радваше на почит и уважение из кайлярските български села.[2] | “ |
Поп Димитър е убит от гърци в хан в Кожани. Филип завършва в 1893 година с осмия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[3] Брат му Кръстю също завършва Солунската гимназия с шестия випуск.[4][5] Филип учи в Рисувалното училище в София, но не успява да го завърши. Преподава рисуване в Одринската българска мъжка гимназия.[6] Ученикът му Дамян Калфов го нарича „добър, талантлив художник и бе всял у всички ни особена любов към рисуването“.[7]
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| Димитър Хадживасилев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Филип Димитров | Благой Димитров (1859 – 1944) | Дота Димитрова | Кръстьо Димитров (? – 1912) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Стефан Димитров (1893 – 1958) | Емануил Попдимитров (1894 – 1944) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 675.
- ↑ Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство - София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 24.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 92.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 91.
- ↑ Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство - София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 24.
- ↑ Спомени на Дамян Калфов, в: Борбите в Македония и Одринско. 1878 - 1912. Спомени, Български писател, София, 1981, стр. 58.
- ↑ Спомени на Дамян Калфов, в: Борбите в Македония и Одринско. 1878 – 1912. Спомени, Български писател, София, 1981, стр. 59.
