Филип Адолф фон Еренберг
| Филип Адолф фон Еренберг | |
| княжески епископ на Вюрцбург | |
 | |
| Роден |
23 септември 1583 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Религия | Католическа църква[1] |
| Учил в | Саламанкски университет[2] Римски университет „Сапиенца“[2] |
| Филип Адолф фон Еренберг в Общомедия | |
Филип Адолф фон Еренберг (на немски: Philipp Adolf von Ehrenberg; * 23 септември 1583, Хайнсхайм на Некар, днес в Бад-Рапенау; † 16 юли 1631, Вюрцбург) е княжески епископ на Вюрцбург (1622 – 1631), контра-реформатор и преследвач на вещици.[3]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Той е син (от осемте деца) на Йохан/Нанс Хайнрих фон Еренберг (* 1547; † 1584) и съпругата му Маргарета фон Меспелбрун (* 4 февруари 1549; † 1611), сестра на княжеския епископ на Вюрцбург Юлиус Ехтер фон Меспелбрун (1573 – 1617), дъщеря на Петер Ехтер фон Меспелбрун (* 1520; † 21 януари 1576, Майнц), таен съветник в Курфюрство Майнц, и Гертрауд фон Аделсхайм (* 1525; † 1583, Визентхайд). По-големият му брат Петер фон Еренберг (1578 – 1617) е съветник във Вюрцбург.
Чичо му Юлиус Ехтер фон Меспелбрун влияе най-много за развитието на младия Филип Адолф. След като по-големият му брат Петер фон Еренберг се отказва от църковните си доходи, Филип Адолф става духовник. На 6 февруари 1623 г. е избран за княжески епископ на Вюрцбург, изборът е одобрен на 19 март 1624 г. от папа Урбан VIII.
По неговото време между 1626 и 1630 г. е върхът на процесите против вещиците. Във Вюрцбург са изгорени 200 вещици, общо в района над 900 набедени вещици. Инсталирани са пещи в Геролцхофен. 20 процента от изгорените във Вюрцбург са свещеници и хора от ордена.
На края на живота си той издава католическа книга за песни с титлата „Alte und Newe Geistliche Catholische außerlesene Gesäng“.
Филип Адолф фон Еренберг умира на 16 юли 1631 във Вюрцбург. Той е погребан в катедралата на Вюрцбург в барок-гроба, построен от Йохан Филип Пройс от 1667 до 1669 г. (висок ок. седем метра и широк ок. 2,6 метра).[4] Следващият епикоп на Вюрцбург е Франц фон Хатцфелд, избран на 7 август 1631 г.
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Герб на Филип Адолф в църквата „Нойбаукирхе“, Вюрцбург -
Гробът на баща му Йохан Хайнрих фон Еренберг с жена му и осемте им деца, църквата „Бергкирхе Хайнсхайм“
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Ronny Baier: Philipp Adolf von Ehrenberg. In: Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 24, Bautz, Nordhausen 2005, ISBN 3-88309-247-9, Sp. 545 – 549.
- Hans-Wolfgang Bergerhausen: Philipp Adolf von Ehrenberg. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 20, Duncker & Humblot, Berlin 2001, ISBN 3-428-00201-6, S. 387 f.
- Kurt Baschwitz: Hexen und Hexenprozesse. Bertelsmann, München 1990, S. 260 – 266.
- Ralph Kloos, Thomas Göltl: Die Hexenbrenner von Franken. Erfurt 2012. ISBN 978-3-95400-109-5.
- Robert Meier: Hexenprozesse im Hochstift Würzburg. Von Julius Echter (1573 – 1617) bis Philipp von Ehrenberg (1624 – 1631). Echter, Würzburg 2019, ISBN 978-3-429-05382-6.
- Stephan Oettermann: Geschichte des Hexenbrennens in Franken (insbesondere in Gerolzhofen) im 17. Jahrhundert.
- Harald Schwillus: Die Hexenprozesse gegen Würzburger Geistliche unter Fürstbischof Philipp Adolf von Ehrenberg (1623 – 1631). Echter, Würzburg 1998, ISBN 3-429-01229-5.
- Winfried Romberg: Die Würzburger Bischöfe von 1617 bis 1684 (= Germania Sacra. Dritte Folge 4. Die Bistümer der Kirchenprovinz Mainz. Das Bistum Würzburg; 7). De Gruyter, Berlin 2011, ISBN 978-3-11-025183-8
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ ehrep // Посетен на 14 октомври 2020 г.
- ↑ а б doi.org
- ↑ Father Philipp Adolf von Ehrenberg Bishop-Elect of Würzburg, catholic-hierarchy.org
- ↑ Stefan Kummer: Architektur und bildende Kunst von den Anfängen der Renaissance bis zum Ausgang des Barock. In: Ulrich Wagner: Geschichte der Stadt Würzburg. 4 Bände; Band 2: Vom Bauernkrieg 1525 bis zum Übergang an das Königreich Bayern 1814. Theiss, Stuttgart 2004, ISBN 3-8062-1477-8, S. 576 – 678, 942 – 95; S. 622 – 624.
