Физически институт Лебедев

Физическият институт Лебедев (ФИАН, на руски: Физический институт академии наук) на Руската академия на науките в Москва е един от водещите руски институти по физика и един от най-старите научни институти в Русия.

История

Неговата история започва още по времето на Петър Велики, когато той основава колекция от физически инструменти в Кунсткамерата в Петербург през 1714. В сегашната си форма институтът е основан през 1934 година от академик Сергей Вавилов. През същата година институтът е преместен в Москва и е наречен на бележития руски физик Пьотър Лебедев.

Научни изследвания

Сред широкия спектър на изследвания, извършвани в института, следва да бъдат отбелязани направленията: лазерни технологии, структура на тъмната материя, наноструктури, свръхпроводимост, космически лъчи, гама-астрономия. През последните години се издига като водещ център за изследвания по иконофизика (физическа икономика).

В допълнение към широкия си научен принос институтът е известен още и с усъвършенстването на технологията за кристализация на кубичен цирконит, наричан фианит в Русия в чест на ФИАН.

Директори на института

1. Сергей Вавилов (1934 – 1951)
2. Дмитрий Скобелцин (1951 – 1972)
3. Николай Басов (1973 – 1988)
4. Леонид Келдиш (1988 – 1994)
5. Олег Крохин (1994 – 2004)
6. Генадий Месяц (2004 – )

Нобелови награди на учени от ФИАН

• 1958 – Павел Черенков, Игор Там, Иля Франк: „за откритието и обяснението на ефекта на Черенков-Вавилов“.
• 1964 – Николай Басов, Александър Прохоров: „за фундаментална работа в полето на квантовате електроника, която е довела до създаването на осцилатори и усилватели, базирани на принципа на мазера-лазера“.
• 1975 – Андрей Сахаров: Нобелова награда за мир за кампанията му за човешки права.
• 2003 – Виталий Гинзбург: „за пионерския му принос към теорията за свръхпроводниците и свръхфлуидите“.

Външни препратки

• уеб сайт на ФИАН ((ru))

55.697778, 37.565278