Фигурки от Църквине
Антропоморфните фигурки от Църквине са колективна археологическа находка открита в праисторическото селище при Църквине, разположено близо до село Стублине. Селището отстои на 40 km югозападно от гр. Белград, Сърбия. Находката е едно от най-интересните открития направени в ареала на праисторическата Винчанска култура. Калекцията се състои от 43 антропоморфни фигурки и 11 миниатюрни модели на брадви, кирко-копачки и боздугани.[1]
Описание и особености
[редактиране | редактиране на кода]Антропоморфните фигурки са намерени в интериора на праисторическа сграда, групирани в няколко обособени контекста. По-голямата част от тях са открити върху глинена платформа близо до пещта. Най-голямата от тях е с височина 6,7 см. Височината на останалите варира между 3,3 и 6,3 см. Откривателят на находката Адам Църнобриня приеме, че тези фигурки изобразява група от хора, членове на определена социална прослойка. Същите са доста схематична изработени. Имат стълбовидно тяло, глави с клюновидни носове и загладена повърхност. За разлика от повечето такива принадлежащи към култура Винча, които са изработени с усет към детайла и украсени с релефна и врязана декорация, фигурките от Църквине са семпли и не са орнаментирани.[2] Според Адам Църнобриня антропоморфните фигурки са изпълнявали неизвестни ни религиозни функции. Торзовете на фигурките имат овално сечение и цилиндричен отвор в горната част на дясното рамо. Последният служещ за поставяне дръжки за минитюризираните оръдия. Колективната находка няма аналоги в други праисторически селища. Миниатюрните модели на глинени оръдия са изработени като придатък към фигурките и представляват реалистични изображения на съществуващи кремъчни и медни бойни брадво- тесли.[3]
Интерпретации
[редактиране | редактиране на кода]Има различни интерпретации относно значението на тези фигурки. Според една от тях, колективната находка от Црквине е умалено, пластично изображение на членовете от домакинството. Според друга, те са пластично представяне на военизирана общност, част от сложната йерархична структура на праисторическото общество.[4] Аргумент в тази насока е фактът, че Най-голямата фигурка е основна такава в т.нар. „централната група“. За разлика от останалите фигурки, тя е изработена по-детайлно. Предполага се, че тази антропоморфна пластика изобразява своеобразен "водач/вожд„, заобиколен от група редови воини – състояща се от 9 по-малки фигурки. Това е и основанието коликтивната находка да се интерпретира като изображение на организиран отряд воини, групирани по определен начин около „вожда“. Затова тази колективна находка е известна още и като “Винчанската армия”.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Adam N. Crnobrnja, Neolitsko naselje na Crkvinama u Stublinama, Музеј Града Београда, Obrenovac, Muzej Grada Beograda, 2009
- ↑ Crnobrnja, A. N., & Simic, Z. Archaeological Survey of the Eneolithic Settlement Crkvine at Stubline, Serbia. In L. Nikolova, M. Merlini and A. Comsa (Eds.), Circumpontica in Prehistory: Western Eurasian Studies (pp. 221 – 226). Oxford: BAR, 2011
- ↑ Crnobrnja, Janković, Simić 2009. Crnobrnja, A., Janković, M., and Simić, Z., Late Vinča culture settlement at Crkvine in Stubline: Household organization and urbanization in the Late Vinča culture period. Starinar 59, pp. 9 – 25
- ↑ Crnobrnja 2011. Crnobrnja, A,. Arrangement of Vinča culture figurines: a study of social structure and organization. Documenta Praehistorica XXXVIII: 131 – 148
