Фернан Фуро
| Фернан Фуро Fernand Foureau | |
| френски офицер и топограф | |
 | |
| Роден |
17 октомври 1850 г.
|
|---|---|
| Починал |
Париж, Франция |
| Погребан | Пер Лашез, Париж, Франция |
| Националност |  Франция |
| Научна дейност | |
| Област | Топография |
| Фернан Фуро в Общомедия | |
Фернан Фуро (на френски: Fernand Foureau) е френски армейски офицер, инженер-геодезист, топограф, изследовател на Африка.
Ранни години и кариера (1850 – 1882)
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 17 октомври 1850 година в Сен Барбант, Лимузен, Франция. През 1876 започва работа като инженер-геодезист във френска нефтена компания и до 1882 картира районите на множество сондажни кладенци в Алжир. През 1882 напуска нефтената компания и постъпва в армията.
Експедиционна дейност (1883 – 1897)
[редактиране | редактиране на кода]В периода 1883 – 1897 извършва девет военно-научни експедиции в Централна Сахара с цел проектиране и построяване на транссахарска жп линия, едновременно с това заснема и картира огромни участъци от Алжир, Нигер и Чад, и спомага за тяхното колонизиране и завладяване.
През 1890 от оазиса Уаргла () се придвижва до платото Тадемаит (28º с.ш.), като до 1893 картира пустинния район населен с туареги.
През 1894 завзема Ин Салах (), а през 1895 – 1897 – Ахагар, като едновременно с военното завладяване на района продължава топографската си дейност.
През 1898 начело на голям френски окупационен корпус от Ахагар продължава на югоизток, след тежки сражения с местните племена, в едно от които загива неговият сподвижник и приятел Амедей Франсоа Жозеф Лами, завзема Агадес () и Зиндер () в Нигер и през 1900 достига до езерото Чад. След това се изкачва по река Логоне, спуска се по Убанги и по Конго до устието му.
По време на дългогодишния рейд той и неговите офицери определят астрономически координатите на 512 пункта, които стават основа за привързване на топографските измервания и съставянето на нови истински карти на тези райони. Събират огромен материал за орографията, геологията, климата, флората и фауната на Централна Сахара, картират хиляди квадратни километри и извършват маршрутни топографски снимки на голямо протежение.
Главният резултат от цялата му дългогодишна дейност в тези райони на Африка е този, че Френската колониална империя се разпростира в Африка от Средиземно море до устието на река Конго.
Следващи години (1898 – 1914)
[редактиране | редактиране на кода]За дългогодишната си изследователска дейност в Сахара Фуро е награден с множество медали и отличия на различни географски дружества, в т.ч. големия златен медал на Френското географско дружество от 1901 година.
През 1906 г., оставайки в Сахара, Фуро е назначен за губернатор на Майот и Коморските о-ви, а от 1908 до 1913 е управител на остров Мартиника.
Умира на 17 януари 1914 година в Париж на 63-годишна възраст. Погребан е в гробище Пер Лашез.
Трудове
[редактиране | редактиране на кода]Резултатите от 17-годишните проучвания, Фуро представя в книгите си:
- „Une mission au Tademait“, Paris, 1890;
- „D'Alger au Congo par le Tchad“, Paris, 1902;
- „Documents scientifiques de la mission saharienne (mission Foureau – Lamy)“, Paris, 1905.
Памет
[редактиране | редактиране на кода]- Неговото име носи булевард в Париж.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Горнунг, М. Б., Ю. Г. Липец и И. Олейников, История открытия и исследования Африки, М., 1973, стр. 413, 419 – 420.
- Панайотов, И. и Р. Чолаков, Календар на географските открития и изследвания, София, 1989, стр. 209 – 210.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Fernand Foureau в Уикипедия на френски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
